— Срещнах се с дядо си за първи път в края на Бедфордския панаир. Дотогава нямах представа, че ме е направил свой наследник. Винаги съм знаел, че съм извънбрачният внук на Алстън, но дотогава не се бяхме срещали.
— Какъв натиск упражнихте над лорд Алстън, за да го накарате да обезнаследи Калвин?
— Наистина знаете как да нараните един мъж — изрече Данте присмехулно. — Не съм използвал никакъв натиск. Узнах за завещанието няколко дни преди смъртта на Алстън. Той изпрати куриер да ме намери. Човекът ми каза, че дядо ми искал да ме види. Едва тогава научих, че ме е направил свой наследник. Каза ми, че не смята Лонсдейл достоен за титлата. Винаги съм се чудил защо маркизът плати образованието ми в университета, но сега знам. — И се засмя. — Той ме нарече човек на честта.
Есме поклати глава.
— Нищо не разбирам.
— И аз.
— Вие сте циганин. Как лорд Алстън е преценил, че сте надежден човек? Калвин може да си има недостатъци, но не знам някога да е крал, за да се препитава.
— Може да е направил нещо по-лошо — измърмори Данте.
— Какво казахте?
— Нищо, но нека да си изясним едно нещо. Аз отглеждам и продавам коне, за да издържам себе си, баба си и дядо си. Може би не всички роми са почтени, но аз не съм правил нищо, от което да се срамувам.
Есме обаче не мислеше така.
— Как можете да казвате, че не сте крадец, когато откраднахте една целувка от мене първия път, когато се срещнахме?
— Вие ми я дадохте доброволно.
— Нищо подобно! Как смеете да мислите, че ще позволя на един циганин да ме целуне, когато Калвин никога не…
— Калвин е глупак — възрази Данте. — Вие вече не сте му почти годеница. Аз съм маркиз Алстън, за когото ще се омъжите.
Есме се радваше, че вече не се очаква да се омъжи за Калвин, и нямаше да допусне циганинът да го разбере.
— Вие сте обезумели, ако мислите, че ще се омъжа за вас. Дори от мисълта за това ми призлява.
Очите на Данте се присвиха. Играта на сенките и лунната светлина по тъмните повърхности лицето му накараха Есме да затаи дъх. Нищо чудно, че жените се надпреварваха да привлекат вниманието му. Той беше твърде красив, демон под маската на извънредно мъжествен млад мъж. Мрачен, мистериозен, чувствено интригуващ.
— Това, което искате да кажете, е, че мисълта да се омъжите за ром ви ужасява. Признайте, че ме смятате за кал под благородните си обувки.
Есме се изчерви. Не би го казала точно така, но той не беше далече от истината. Тя не би се омъжила за него, независимо какво щеше да каже чичо й. Цялото добро общество щеше да й се присмива. Този мъж беше от далеч по-долно потекло и никаква титла не можеше да промени това.
Данте усещаше презрението. Есме презираше ромския му произход, макар че тялото й му реагираше. Бракът с нея щеше да направи живота му истински ад. Тя щеше да си намери любовник гаджо още преди да е изсъхнало мастилото на брачния им договор. Дали господин Бартоломю щеше да признае, че клаузите на завещанието на дядо му са изпълнени, ако Данте предложеше брак на дамата и получеше отказ?
Той знаеше, че да преследва жена, която го презира, беше чисто губене на време. Но помнеше думите на Карлота, че глупаците стъпват там, където ангелите не смеят, а той не беше ангел. Бавна усмивка разтегна устните му. Ако успееше да съблазни Есме и да я вкара в леглото си, тя щеше да бъде принудена да се омъжи за него.
Наистина ли толкова искаше да я съблазни?
Членът му се раздвижи, давайки отговора.
Данте посегна към нея. Плетът я задържа да не падне и той с лекота я грабна на ръце.
— Ние си подхождаме чудесно — прошепна той в ухото й. — И миришеш прекрасно. Всичко в тебе ме възбужда.
— Всяка жена би ви възбудила — отвърна тя. — Вие сте женкар. Имам уши, а репутацията ви вече ви е изпреварила.
Данте прокара пръст по копринената повърхност на бузата й. Приближи се още повече към нея и прошепна срещу устните й:
— Аз съм любовник, не женкар.
Есме вдигна рамене.
— Женкар, любовник, не виждам никаква разлика.
— Женкарят спи с жените за свое собствено удовлетворение, докато любовникът дава и получава удоволствие. Любовникът никога не оставя жената незадоволена.
— Пф! — изпръхтя Есме. — Много сте самонадеян. Никога не съм чувала по-арогантно изявление. — И го блъсна в гърдите. — Ако не се върна скоро, чичо Даниел ще дойде да ме потърси.
— Ще се върнем скоро. Аз наистина възнамерявам да ви ухажвам, нали разбирате. Нашият брак бе предизвестен много преди да се бяхме срещнали.