Есме поклати глава.
— Отказвам да бъда виждана във вашата компания.
Гняв скова гърба, на Данте. Есме Харкорт трябваше да научи един урок и точно той беше мъжът, който щеше да й го даде. Независимо какви бяха чувствата й към него, той нямаше да я пусне, докато не бъде готов. Усещаше я чудесно в прегръдките си и отчаяно искаше да целуне тези сочни, цупещи се устни.
— Ще ви целуна, милейди.
— Не съм ви разрешила, милорд.
— Не се нуждая от разрешение. Вие сте моя годеница.
— Още не и може би никога.
— Целувка или годеж?
— Нито едно от двете.
Погледът на Есме беше привлечен към очите му. Лунната светлина ги превръщаше в бездни от черно кадифе, така наситени, че тя не можеше да отвърне поглед, едва успяваше да диша или да мисли. Погледът й се плъзна надолу към устните му. Те бяха пълни, влажни, с леко издигнати крайчета. Тя със страх загледа как устата му се приближава към нейната, пленява я и я принуждава да му се покори, извличайки реакция въпреки съпротивата й.
Тя разтвори устни с въздишка на наслада. Върхът на езика му погали ръба на зъбите й, проникна зад тях, докосна вътрешността на бузата в лека, замайваща ласка. Целувката отне волята й, замая главата й и тя се вкопчи в него, отчаяно търсейки равновесие. Почувствува нещо твърдо, което се притискаше към нея… и ахна.
Данте притисна втвърдената дължина на члена си до нейната мекота, раздвижвайки хълбоци, докато устата му обладаваше нейната с греховна изкусност. Есме изстена в устата му. Това не можеше да продължава. Тя не искаше да стане поредното завоевание на циганина. Не искаше да има нищо общо с него. Когато ръцете му намериха чувствителните й гърди и ги обгърнаха, леко стисвайки зърната й, Есме се уплаши, че е изпаднала в сериозно затруднение. Това й харесваше твърде много.
Как беше възможно целувките на един крадец, на един циганин да я възбудят? Тя се беше целувала с няколко мъже, но техните целувки я бяха оставили равнодушна. Целувките на циганина открадваха дъха й, пораждайки туптене в странни, забранени места. И като върховно унижение тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му. Когато езикът му започна да влиза и да излиза от устата й в дръзка имитация на сексуален акт, тя пожела да се стопи в него, да го погълне в порите си. В момент на лудост тя пожела да почувства голата му кожа върху своята.
Тази забранена мисъл й върна здравия разум и решимостта да се съпротивлява на съблазняването на циганина. Призовавайки цялата сила на волята си, Есме, го отблъсна силно. Или беше по-силна, отколкото си мислеше, или той я пусна, защото ръцете му се отделиха от гърдите й.
— Изплаших ли те? — запита Данте.
Тя поклати отрицателно глава, загледана в тъмните му, бездънни очи, и изрече:
— Не… сама се изплаших. Не мога да мисля, когато ме целувате.
Нейният отговор съживи вярата на Данте в способността му да съблазнява. Тя поне беше усетила нещо към него, нещо друго, освен презрение. Защо това го интересуваше — ето на този въпрос Данте нямаше никакъв отговор. Красавицата с виолетови очи го беше заинтригувала още от самото начало. Той я беше пожелал много преди да знае коя е и още я искаше.
— Поне по едно си приличаме — каза Данте. — Под твоето презрение се крие искрица страст. Чувствам я, когато те докосна, усещам я в целувките ти. Заклевам се, че един ден ще ме пожелаеш така, както аз те желая. Повечето женени двойки нямат дори и толкова общо помежду си.
— Много сте самонадеян — нападна го Есме, отмествайки се от него. — Никога няма да се омъжа за вас.
— Заради Лонсдейл ли? Обичаш ли наистина този… — щеше да каже „убиец“, но го смени с „папагал“.
— Не… не… не! Не обичам Калвин. Радвам се, че вече никой не ме кара да се омъжвам за него.
Поради някаква причина признанието й накара Данте да се усмихне. Пръстите му се свиха около ръката й.
— Ще те върна в балната зала. Права си, ако не се върнем скоро, чичо ти ще помисли, че съм компрометирал добродетелта ти. Тонът му беше подигравателен. — Нали съм циганин, в края на краищата.
— Да, такъв сте — отвърна Есме с презрително изсумтяване.
Пътеката беше тясна. Телата им се докосваха, докато той я отвеждаше обратно към главната алея и към залата. Тя се опита да се дръпне, но нямаше място. Чувстваше топлината му през дрехите си и през неговите. Всичко у него излъчваше властност и арогантност. Явно той беше мъж, който винаги постигаше своето. Желаеше я сексуално и я очакваше да падне в обятията му. Дори тя трябваше да признае, че циганинът я възбуждаше. Само трябваше да я докосне и огън започваше да пулсира във вените й.
Те стигнаха до къщата и се изкачиха по стълбите към верандата. За голямо смущение на Есме всички се обърнаха да ги погледнат, когато двамата влязоха в балната зала. Вместо да я отведе при чичо й, Данте незабавно я покани на валс, който току-що започваше.