— Не знаех, че циганите танцуват валс — изрече с оскърбителен тон Есме.
— Циганите може да не танцуват валс, но маркизите го правят — отвърна Данте.
Есме нямаше какво да възрази на това. Когато танцът свърши, Данте я отведе до мястото, където стоеше Парктън, встрани от танцуващите двойки.
— Ако не я бяхте върнали навреме, щях да тръгна да ви търся — изрече Парктън с лек укор. — Може ли да ви напомня, Алстън, че вие и моята племенница още не сте официално сгодени? Дотогава приличието трябва да се спазва. Зная, че имате донякъде… неортодоксално възпитание, но съм сигурен, че сте научили обичаите на обществото.
— Наистина, милорд. Моля, простете ми, че наруших етикета. Нямах намерение да задържа лейди Есме толкова време навън, но като че ли имаме много за какво да си говорим.
Парктън кимна, очевидно поомекнал.
— Радвам се, че сте намерили общ език. Възнамерявам да направя всичко, което мога, за да стимулирам съюза между вас.
— Чичо Даниел, трябва ли сега да обсъждаме това? — запита Есме.
— Разбира се, не, скъпа. Можем да го обсъдим друг път, ако искаш. Макар че внезапната смяна на наследника ме оставя доста объркан, Алстън, искам да видя племенницата си задомена в добър брак.
— Чичо!
Парктън не обърна внимание на възклицанието й.
— Есме ще бъде добре, ако се омъжи за маркиз, но искам да бъда сигурен, че ще се разбира добре с вас на лична основа. Сигурен съм, че ме разбирате, милорд. По принцип не бих одобрил ци… хм… човек, за когото не знам почти нищо, но дядо ви, ви вярваше достатъчно, за да ви направи свой наследник, ето защо аз не мога да направя по-малко от това.
— Можете да кажете циганин, ако желаете, милорд — каза Данте, приковавайки го с тъмния си, напрегнат поглед. — Не мога да крия какъв съм. Циганин или не, кръвта на дядо Алстън тече във вените ми.
— Наистина — избъбри Парктън. — И рангът ви е по-висок от моя. Защо не се срещнем утре в „Уайтс“? Да кажем, в четири часа? Ще намерим уединен ъгъл и ще поговорим за — погледът му се плъзна към Есме — годежа.
— Ще бъда възхитен — отговори Данте.
— Искам да се прибера у дома — намеси се Есме. — Главоболието ми се усили. Лека нощ, ци… лорд Алстън.
— Лека нощ, милейди — отговори Данте, покланяйки се дълбоко. — Може би ще ми окажете честта да излезете утре заедно с мене с каретата ми. Бихте могли да ми покажете някои забележителности.
— Съжалявам, но…
— Есме ще бъде възхитена — прекъсна я Парктън. — Можете да я вземете в десет часа.
Извръщайки се, Есме обърна гръб на Данте и се отдалечи. Парктън я последва.
— Какво каза, че дамата се разсърди? — запита Брукуърт, приближавайки се боязливо към Данте.
— Не какво съм казал — отговори Данте. — А какво представлявам.
6
Той откара каретата до завоя и спусна спирачката. Макар че му липсваше чергарският живот, имаше известни предимства и в това, да бъдеш богат и титулуван, и те му харесваха. Като например тази елегантна карета и другите екипажи, които беше наследил.
Точно в десет часа Данте хвана месинговото чукче и почука на вратата. Отвори му един млад лакей.
— Бихте ли осведомили, моля ви, лейди Есме, че лорд Алстън е тук? — каза той, подавайки на лакея шапката и бастуна си, ненужни неща, които почти не използваше, но Грейсън беше настоял непременно да носи.
Лакеят му върна шапката и бастуна.
— Милейди я няма за никого тази сутрин.
Данте се намръщи. Каква игра играеше сега Есме?
— Алстън, страхувам се, че племенницата ми не се чувства добре.
Данте погледна покрай лакея към Парктън, който стоеше изправен на най-долното стъпало. Графът освободи прислужника с леко кимване.
— Лейди Есме наистина ли не се чувства добре, или я е срам да я виждат с мене? — запита Данте.
Познаваше я по-добре от чичо й.
— Не, не, погрешно преценявате племенницата ми — отрече Парктън. — Ако си спомняте, тя не се чувстваше добре, когато си тръгнахме снощи от бала. — И вдигна рамене. — Жените и неразположенията им не се поддават на обяснение.
Жени като милейди бяха загадка и за Данте.
— Ще поговоря с Есме преди срещата ни в четири часа в „Уайтс“. Не закъснявайте, имаме да обсъждаме много неща.
— Ще бъда там — каза Данте.
Погледна за последен път към стълбите, за да се увери, че Есме не е променила решението си, после се обърна и се отдалечи.
Подигравката болеше. Данте знаеше защо тя беше отклонила предложението му за разходката тази сутрин. Притесняваше се, че ще я видят с един циганин. Той познаваше жени от висшето общество, които с радост щяха да го приемат в леглата си. Когато стигна до завоя, се обърна и погледна към къщата. С ъгълчето на окото си забеляза как потрепва завесата на един прозорец на втория етаж и едно лице се появява зад стъклото. Лицето на милейди. Той се поклони и докосна шапката си.