Лицето изчезна и завесата се спусна на място. Данте се усмихна на себе си, докато скачаше леко в каретата, и веднага след това потегли. Но вместо да се върне у дома си, той реши да се наслади на една разходка из Хайд Парк. Още не беше ходил там, а от това, което беше чувал, паркът си заслужаваше да бъде разгледан.
— Отиде си — изрече Есме с въздишка на облекчение.
— Чичо ви няма да бъде доволен от поведението ви — предсказа Джейн. — Човек не се подиграва с един маркиз. А пък негова светлост е почти ваш годеник.
— Няма да се омъжа за циганин — протестира Есме.
Джейн въздъхна.
— Циганин или не, трябва да признаете, че този мъж е дяволски красив.
— Дявол е, да — измърмори Есме. — Намери ми нещо да облека, Джейн. Чудесен ден е за разходка из парка.
На вратата се почука.
— Есме, може ли да вляза? Обещавам, че няма да ти досаждам.
— Чичо Даниел — изсъска Есме, мушвайки се в леглото, и придърпа завивките до брадичката си. — Влез, чичо.
Парктън влезе в стаята.
— Как се чувстваш?
— Главата още ме боли. Готвачката ми даде прахче против главоболие, но не помогна. Смятам днес да не излизам от леглото.
— Надявам се неразположението ти да не е причинено от нежеланието да излезеш заедно с Алстън тази сутрин. Наистина, този човек ми направи силно впечатление в много области. Би трябвало да знам повече за него след срещата ни в четири часа в „Уайтс“. Ще се видим на вечеря. Надявам се, че се чувстваш достатъчно добре, за да се присъединиш към мене.
Есме му отправи немощна усмивка.
— Какво си намислил днес, чичо?
— Денят ми е запълнен. Когато Парламентът се събере, ще потърся подкрепа за един законопроект, който се надявам да прокарам.
— Значи ще се видим тази вечер.
Парктън се поколеба.
— След днешната ми среща с маркиза се надявам да обявя годежа ви и да насроча дата за сватбата.
— Откъде знаеш, че този циганин е почтен, чичо? Не можеш да ме сгодиш за човек, за когото не знаем нищо. Трябва ни време, за да разберем дали Алстън е достоен за очакванията на дядо си.
— Не съм чувал нищо лошо за него, но имаш право. Нашият разговор днес би трябвало да ми даде сведения за характера му. Е, вече ще тръгвам. Грижи се за здравето си, скъпа. Не искаме Алстън да мисли, че си болнава, нали?
Това изобщо не я засягаше. В мига, когато чичо й излезе от къщата, тя скочи от леглото, ядосвайки се на женската съдба, докато Джейн я обличаше. Един час по-късно, подходящо облечена и с боне на главата, тя се запъти към Хайд Парк, придружена от Джейн. Часът бе все още ранен за изящната публика, но това не я интересуваше. Тя предпочиташе парка, когато тълпите бяха по-редки.
— Взе ли хляб да нахраним патиците? — запита Есме.
Храненето на патиците беше едно от любимите й занимания в парка, с изключение на ездата.
Есме почти беше стигнала до езерцето, когато чу някой да я вика. Обърна се и видя виконт Лонсдейл да тича, за да я настигне.
— Надявах се да те видя тук днес — каза той, когато най-накрая я настигна.
— Добро утро, милорд — изрече хладно Есме. — Човек рядко ви вижда след смъртта на вуйчо ви. Къде бяхте?
— Отбягвах обществото, след като беше прочетено завещанието. Имах нужда да се съвзема. Шокът от постъпката на вуйчо ми едва не ме унищожи. Нямах представа за циганина, докато не чух завещанието. Не мога да си представя защо вуйчо Алстън се отказа от мене в полза на едно копеле. Това е немислимо! Никога не съм преживявал такова унижение.
— Нямаш ли представа защо лорд Алстън е предпочел незаконния си внук пред тебе?
Лонсдейл поклати отрицателно глава.
— Както вече казах, винаги съм смятал, че съм единственият наследник на вуйчо Алстън, а и той никога не е казвал нещо, с което да опровергае моето предположение. От време на време ме мъмреше за дълговете ми, дори подметна, че ще промени завещанието си, но мислех, че това е неговият начин да ме предупреди, че прекалявам. Не знаех нищо за циганина или дори, че вуйчо Алстън имал незаконен внук.
— Разбрах, че лорд Алстън платил за образованието на циганина — каза Есме.
— Така чух и аз. Брукуърт вече разнесе новината. Циганинът като че ли си е намерил един-двама приятели в града. Репутацията му с жените го предшества. Отвратително ми е да си помисля, че жени от добро потекло ще се занимават с един циганин. Смятам да поговоря днес с чичо ти да обяви годежа ни. Не мога да повярвам, че Парктън би позволил да се омъжиш за човек с циганска кръв. Още те искам, Есме. Нашият брак ще бъде брак между равни. Потеклото ми е безупречно. Майка ми, както си спомняш, беше сестра на вуйчо Алстън.