Есме сведе очи към мястото, където Лонсдейл беше стиснал ръката й над лакътя.
— Пусни ме, Калвин, боли ме.
— Не и преди да ми обещаеш, че ще се омъжиш за мене. Може да не съм маркиз Алстън, но поне не съм циганин. — И той дръпна ръката й. — Ела с мене в Гретна Грийн. Ще се оженим, преди чичо ти да се намеси.
Есме чу хрущенето на колела и се опита да се дръпне, за да не ги бутне каретата, която идваше зад тях. Явно Лонсдейл много искаше да я убеди да избяга с него, защото не чу звука.
— Калвин, идва карета…
— Всичко съм уредил — каза той. — Наех удобна карета да ни откара в Шотландия. Дори можеш да вземеш камериерката си, ако това ще те накара да се почувстваш по-удобно.
Каретата спря. Есме чу Джейн да изпъшква зад гърба й, но се чудеше как да се изплъзне на Калвин и не обърна внимание на смущението на камериерката си.
— Пуснете дамата — заповяда един студен глас.
Есме рязко извърна глава. Циганинът! Изплашен стон се откъсна от гърлото й, когато той скочи на земята. Какво правеше той тук? Въпреки изненадата си Есме разбра, че беше доволна да види циганина точно в този момент. Калвин изглеждаше решен да я отвлече в Шотландия със или без нейното съгласие. Лонсдейл изсъска към Данте:
— Махайте се. Взехте всичко, което беше мое, но няма да вземете Есме.
Тя най-накрая успя да се отскубне от хватката му.
— Не ставай смешен, Калвин. Безброй пъти съм ти казвала, че нямам намерение да се омъжвам за тебе, но ти отказваше да ме чуеш.
Лонсдейл я изгледа отвратено.
— Не ми казвай, че искаш мъж от съмнително потекло. Ако се омъжиш за циганина, обществото ще те отхвърли.
Есме въздъхна.
— Няма да се омъжвам за никого. Моля те, Калвин, иди си.
Ръцете на Данте се свиха в юмруци.
— Предлагам да направите каквото каза дамата, преди да ви покажа колко нецивилизован може да бъде един циганин.
— Не ме е страх от вас, Алстън — изръмжа Лонсдейл.
Въпреки това той отстъпи предпазливо, докато Данте се приближаваше към него. И тогава, като същински страхливец, какъвто си беше, се обърна и побягна.
— Този път печелите, но пак ще чуете за мене — извика той през рамо.
Есме потърка ръце.
— Добре ли сте? — запита Данте. — Да го настигна ли и да му дам един урок, който няма скоро да забрави?
— Добре съм.
— Какво искаше той?
— Помоли ме да избягам с него в Гретна Грийн.
Веждите на Данте се вдигнаха.
— И вие, разбира се, ме предпочетохте.
— Не искам нито него, нито вас.
Той я поведе към каретата си.
— Изглеждате разстроена. Ще ви отведа у вас.
— Напълно съм способна да намеря пътя към дома си.
Данте я вдигна на ръце и я настани в каретата си. После се усмихна извинително на Джейн.
— Има място само за двама, ще се видите с лейди Есме у дома.
— Но… — протестира Джейн.
Останалата част от изречението й увисна, докато Данте се качваше на капрата и каретата се отдалечаваше.
Вместо да излезе от парка, той се насочи към алеята Ротън Роу.
— Мислех, че ще ме отведете у дома.
— Така е… но първо трябва да поговорим.
— За какво?
— Най-напред, за това, че ме излъгахте. Казахте тази сутрин, че сте болна.
Брадичката й се вдигна предизвикателно.
— Бях. Почувствах се по-добре, след като си тръгнахте, и реших, че малко свеж въздух ще ми помогне да си проясня главата.
— Не ви вярвам, но засега ще го оставя така. — Изражението му стана мрачно. — Кажете ми какво правехте с Лонсдейл. Вие ли уредихте да се срещнете с него днес в парка?
— В никакъв случай! Срещнахме се съвсем случайно.
— Стойте далече от него. Не знаете какъв е.
Очите на Есме се разшириха.
— За какво говорите? Познавам Калвин от години. Сигурна съм, че чичо Даниел го смята за благонадежден.
— Той може да вярва на Лонсдейл, но не и аз. Заповядвам ви да стоите далече от него.
— Вие ми заповядвате?! Милорд циганино, никой не ми заповядва. Ако искам да се срещам с Калвин, ще го направя.
Тя нямаше намерение да се вижда отново с Калвин, но арогантният циганин нямаше защо да го знае.
— Този човек е…
Не, не можеше все още да обвини Лонсдейл, не и докато нямаше доказателство.
— Какъв? Знаете ли нещо за Калвин, което аз не знам?
— Може би — допусна той. — Въпреки това ще ми се подчините. Сега можете да ми кажете защо толкова се тревожите от това, че ще ви ухажвам. В друг ли сте влюбена?