— Ами ако съм? — предизвика го Есме.
Бяха сами, часът беше твърде късен за подранилите ездачи и твърде ранен за модната тълпа. Данте дръпна каретата встрани от пътя и хвана раменете й.
— Ако има друг мъж, смятам да го изгоня от мисълта ви.
— Арогантен циганин — измърмори Есме.
— Познавате ли лейди Димуиди?
— Слабо.
— След като напуснахте бала, тя ме покани да споделя леглото й. И не беше единствената, която потърси вниманието ми. Те, изглежда, ме харесват, защо вие не можете?
Есме прехапа долната си устна, обмисляйки отговора си.
— Вие сте прекалено дързък, прекалено самонадеян. Не искам да ме прибавите към дългия списък с любовниците си. — Тя го изгледа сурово. — Коя дама удостоихте с възвишеното си присъствие?
Данте се подсмихна.
— Никоя от тях. — И изразително сви рамене. — Или може би всичките. Това явно ви е все едно.
Взря се в ярките й виолетови очи и попадна под властта им. Твърде опасно беше за тази жена да броди сама из улиците, където нищо неподозиращи мъже можеха да паднат жертви на обаянието й.
Преди Есме да протестира, той дръпна бонето й и прокара пръсти през косата й, разстилайки лъскавите кичури по раменете й.
— Какво правите? — ахна Есме, посягайки към бонето си, което беше паднало на пода на каретата.
— Искам да го направя още от деня, когато ви срещнах. Косата ви е великолепна. Не червена, не ръждива, а нещо средно. — И той зарови нос в нея. — Мирише прекрасно.
Дъхът на Есме спря. Ако някой друг мъж я докоснеше така, щеше да усети опакото на темперамента й. Какво правеше този циганин различен от другите? Калвин беше красив — не толкова красив като циганина, разбира се, — но тя никога не беше искала да бъде докосвана от него или да го докосва.
Ръцете на Данте обхванаха лицето й. Тя се взря в очите му, толкова тъмни, толкова върховно пленяващи, че не можеше да отвърне погледа си от тях. Видя главата му да се извисява над нейната, видя как устните му се приближават. Мирисът му беше свеж и чист, спомни си го от последния път, когато я беше целунал. Мислите й се разпиляха, когато устните му плениха нейните и ръцете му я привлякоха към него.
Тя опря ръце в гърдите му, искайки да го отблъсне, но когато усети сърцето му да бие под дланите й, когато почувства топлината, излъчваща се от тялото му през слоевете на дрехите му, желанието за съпротива угасна.
Това не беше редно. Но как нещо, което й се струваше толкова естествено, можеше да бъде грешно? Замайването, усещането, че сърцето й спира да бие, докато знаеше, че тупти яростно, всичко това беше странна проява на емоции, които й бяха съвършено чужди.
Отначало, целувката беше нежна, Данте докосна устните й със своите, веднъж и още веднъж. После ги плени с ярост, която я разтърси повече, отколкото нежността му. Когато езикът му потърси нейния и го намери, тя реагира силно на миризмата и вкуса му, на сливането на дъха му с нейния. Дори когато си спомни, че мъжът, който я целуваше, беше циганин, тя не го спря с дума или жест. Обвивайки ръце около него, тя се предаде на греховното желание, което я преследваше, отдавайки се изцяло на неговата страст. Щеше да се разправя с предателското си тяло малко по-късно.
Накрая той се дръпна, тя си пое дъх на пресекулки. Ръката й се притисна към устата и тя го загледа втренчено, докато той я наблюдаваше с мистериозните си тъмни очи.
— Не беше толкова лошо, нали, милейди?
— Не ми хареса.
Лъжата излезе безпрепятствено от устните й.
Данте се засмя.
— Мъж с моя опит знае кога жената се наслаждава на целувката, а на вас, милейди, много ви хареса да ви целувам. Щом се оженим, ще ви целувам винаги, когато пожелаете. — Усмихна й се донякъде зловещо. — И ще правя много други неща, които също ще харесате.
— Не бих се наслаждавала на нищо с вас — възрази Есме.
— Разбирам кога жената е узряла за леглото.
Пръстите му се обвиха около гърдата й. Тя едва не излезе от кожата си.
Отметна рязко ръката му.
— Не го правете! Отведете ме у дома. Чичо Даниел ще узнае за нападението ви над моята добродетел.
— Скоро ще се оженим, свиквайте с тази идея — отговори Данте.
— Вие сте луд! — нападна го Есме. — Ще ме отведете ли у дома, или трябва да си ида пеша?
Данте въздъхна. Щеше да бъде по-трудно, отколкото си го беше мислил. Онова, което наистина го изненада, беше фактът, че той искаше да се ожени за Есме. Нямаше да има нужда от други жени в живота си, ако Есме станеше неговата маркиза. Предизвикателството го изпълни с енергия, събуди у него волята да продължи фарса да бъде маркиз, когато в душата си беше волна птица, човек, ненавиждащ живота в къща със слуги, които му се пречкаха всеки път, щом се обърнеше.