Данте пое юздите точно когато друг екипаж се изравни с неговия и спря. Една дама се подаде от откритата карета и им махна.
— Лорд Алстън, лейди Есме, колко се радвам да ви видя тук.
— Лейди Харисън — поздрави я Данте.
— Организирам едноседмично домашно парти в провинциалното си имение в първата седмица на септември. Ще има лов и хазарт за джентълмените, игри и разходки за дамите. И голям бал като кулминация на събитието. Поканите бяха разпратени, преди да наследите титлата, лорд Алстън. Ако сте свободен, моля, присъединете се към нас. И вие също, лейди Есме — прибави, сякаш сетила се в последния момент. — Знаете къде живея, милорд — добави тя свенливо.
— Ще се посъветвам със секретаря си, за да разбера дали съм свободен, милейди — изрече предпазливо Данте.
— Аз съм заета — вметна Есме, — но ви благодаря за поканата.
Лейди Харисън изпрати на Данте една ослепителна усмивка и махна на кочияша си да потегли. Данте не обърна внимание на втренчения поглед на Есме, когато леко плесна камшика по задницата на коня. Животното потегли с лека стъпка.
— Лейди Харисън една от вашите любовници ли е? — запита Есме.
Данте отказа да стане мишена на закачки.
— Срещнах дамата на един панаир.
— Тя намекна, че сте или сте били интимни.
Усмивка разтегна чувствените устни на Данте.
— Ревнувате ли, милейди?
— Вас? Едва ли. Все ми е едно колко любовници имате, стига да не ме прибавяте към списъка си.
— Имам сериозното намерение да ви прибавя. Вашето име ще бъде последното в списъка. След като се оженим, няма да има други жени.
Есме не можа да отговори нищо. Какво би могла да каже на един мъж, който току-що беше обещал да бъде верен на брачните си клетви?
Пътят до къщата на Парктън беше кратък и изпълнен с мълчание. Данте спря на завоя и скочи леко на земята. Обхващайки тънката талия на Есме, той я свали на тротоара. Двамата стигнаха заедно до портата. Данте я отвори и Есме мина леко през нея.
— Хареса ли ви разходката, милейди? — запита той, когато приближиха входната врата. — И аз обичам да яздя сутрин рано. Бихте ли желали да се присъедините към мене утре сутринта, ако времето позволява?
— Обичам да яздя — призна Есме, — но утре не ми е удобно.
Веселост оцвети думите му.
— Някога ще ви бъде ли удобно? Не, не ми отговаряйте, вече знам отговора. Ще ви посетя утре вечер. Приятен ден, милейди.
Есме не влезе веднага вътре. Обърна се и загледа как циганинът се отдалечава с големи крачки. Беше объркана от вихрушката на емоциите, която усещаше в себе си, докато беше с него. Даже не харесваше този циганин. Той беше откраднал наследството на Калвин и това не беше редно. Не че особено харесваше Калвин, но знаеше каква е разликата между редното и нередното. Но нещо, освен изгубената титла на Калвин не преставаше да я безпокои. Циганинът събуждаше усещания, които никога досега не беше познавала, и това я плашеше.
Есме наблюдаваше как Данте се качва в каретата и поема юздите. Понечи да се обърне, когато тропотът на конски копита привлече вниманието й. Тогава го видя. Голяма черна карета трополеше бързо по улицата, насочвайки се точно към лекия екипаж на Данте.
Есме изкрещя, за да го предупреди, но беше твърде късно. Тежката карета блъсна тази на Данте и я преобърна странично. Сърцето на Есме примря, когато тя видя как Данте излита във въздуха и пада на улицата с оглушително тупване. И остана да лежи неподвижно.
Виковете на Есме накараха група слуги да се изсипят от вратата.
— Лорд Алстън е ранен — опита се да надвиха цвиленето на коня, все още впрегнат в каретата.
И хукна към Данте, последвана от двама лакеи и иконома.
Данте разбра, че е ранен, когато внезапният взрив на рязка болка му отне дъха. Главата го болеше непоносимо, но най-силната болка бликаше от дясното му рамо. То беше или счупено, или изкълчено. Надяваше се да е второто. Помъчи се да помръдне и една не припадна от болка, почти неосъзнавайки, че Есме е коленичила до него с лице, издаващо неподправено състрадание.
— Пратете да повикат лекаря — нареди рязко Есме. — Трябва да внесем негова светлост вътре. И се погрижете за коня. Горкото животно може да е ранено.
Данте има достатъчно присъствие на духа, за да каже:
— Полека, рамото ми може да е счупено.
— Може да има и други счупени кости, освен рамото — отвърна Есме. — Джеймисън, донесете одеяло, ще го използваме, за да пренесем негова светлост в къщата.
Лакеят побърза да изпълни заповедта и след няколко минути се върна с дебело вълнено одеяло. Данте сподави един стон, докато го преместваха на одеялото и го внасяха в къщата, отнасяйки го по стълбите към втория етаж, за да го настанят в стаята за гости. Цялата процедура беше болезнена и когато го сложиха на леглото, той беше почти в безсъзнание.