Данте нямаше представа колко време беше минало между изпаданията в безсъзнание и поредните свестявания, но всеки път, щом дойдеше на себе си, виждаше Есме надвесена над него да слага студени кърпи на огромната буца, изскочила на челото му. За първи път се почувства на себе си, когато лекарят влезе в стаята му, представи се като доктор Адамс и помоли всички да излязат.
— Е, милорд, да видим какви са другите ви наранявания, освен подутината на главата ви. Казаха ми, че е имало инцидент с карета.
— Не си спомням какво точно се случи — измърмори Данте.
— Хъм, ужасна буца. Помните ли името си?
— Разбира се, аз съм Данте Ноулз, маркиз Алстън.
— Много добре. Къде другаде ви боли, освен главата?
— Дясното рамо — изпъшка Данте. — Или е счупено, или изкълчено.
Доктор Адамс започна леко да опипва рамото му. Данте стисна зъби, после извика, когато Адамс се опита да помръдне дясната му ръка.
— Изкълчено — промърмори лекарят. — Ще ми трябва помощ, за да го наместя.
Излезе от стаята и се върна със същите двама лакеи, които бяха внесли Данте.
— Внимателно свалете ризата му — каза Адамс. — Ще му трябва нощна дреха, след като свърша.
Данте се усещаше безпомощен и това никак не му харесваше. Ако Карлота беше тук, щеше да го оправи без всичките тези церемонии. Единият от лакеите излезе и отиде да донесе нощница, докато другият сваляше ризата на Данте. След това помогна на лекаря да измъкне пострадалия от леглото и да го настани на един стол. Адамс застана зад него и нареди на лакея да задържи здраво лявото му рамо. Данте се стегна, когато Адамс опря коляно в средата на гърба му, сграбчи дясното му рамо и го дръпна рязко. Силното щракване, което се чу, накара лакея да премига и да пребледнее.
— Готово — каза Адамс. Направи превръзка, която да поддържа ръката на Данте на място, и я върза на врата му. — Рамото ще бъде като ново след две седмици.
Целият изпотен, Данте стана и се запъти с несигурна стъпка към леглото. Сега, когато рамото му си беше вече на мястото, можеше да се съсредоточи върху ужасните болки в главата.
— Ще ви оставя прахове против главоболие — каза Адамс, сякаш прочел мислите на Данте. Лакеят подаде една нощница на лекаря. — Щом облечете това, ще ви прегледам за други наранявания.
— Натъртванията не ме плашат, доктор Адамс — възрази Данте. — Колкото до нощницата, няма да имам нужда от нея, защото смятам веднага да се върна у дома си. Секретарят ми ще се погрижи да плати за вашите услуги.
— Трябва да останете на легло за един-два дни — настоя Адамс. — Може да имате мозъчно сътресение. Сигурен съм, че лорд Парктън ще ви окаже гостоприемство.
— Не мога да приема.
— Наистина настоявам да останете на легло поне двадесет и четири часа — възрази Адамс.
— Не мисля, че…
Думите на Данте бяха пресечени от Парктън, който тъкмо влизаше в спалнята.
— Току-що научих за инцидента, Алстън. Вече наредих да намерят небрежния кочияш, който удари вашата карета, и пратих известие в резиденцията ви.
— Лорд Алстън има много рани, включително евентуално мозъчно сътресение, както и изкълчено дясно рамо — каза Адамс. — Той е упорит човек. Настоява веднага да си тръгне, противно на изричния ми съвет да остане на легло.
— Не искам да чувам за никакво тръгване, Алстън — каза Парктън.
— Трябва да следвате нарежданията на лекаря. Още не сме говорили с вас. Ако се чувствате достатъчно добре, можем да поговорим по-късно днес, без да се налага да напускате леглото.
Данте усещаше кога е победен. Предположи, че може да остане на легло за един ден, ако това би помогнало на главата му да престане да го боли и на рамото му да оздравее по-бързо.
— Много добре, но един ден на легло е всичко, което бих могъл да понеса. Възнамерявам да проуча този инцидент и да намеря виновника.
Уверен, че пациентът му ще се почини, Адамс се приготви да си тръгне.
— Пратете да ме повикат, ако стане нужда. Приятен ден, лорд Парктън, лорд Алстън.
— Имате нужда от помощ, за да влезете в нощницата — каза Парктън, кимвайки на лакея, който стоеше наблизо в очакване на заповеди.
Проклинайки неспособността си да се облече сам, Данте скоро се намери лишен от дрехите си и облечен в нощница, каквато никога не беше носил, а после напъхан в леглото.
Парктън освободи слугите и придърпа един стол до леглото.
— Какво можете да ми кажете за инцидента, Алстън?
— Не особено много. Всичко, което си спомням, е как се качвах в каретата си, а след миг излетях във въздуха.