— Знам как стана всичко — изрече Есме, застанала на вратата. — Доктор Адамс каза, че вече мога да вляза.
— Видяхте ли инцидента? — запита Данте, мъчейки се да заеме седнало положение.
Парктън му помогна и махна на Есме да дойде при тях. Тя се приближи и загриженият й поглед се спря на Данте.
— Добре ли сте?
— Чудесно. Рамото ми не беше счупено, а само изкълчено. Щом главата спре да ме боли, ще бъда като нов. Кажете ми какво видяхте.
— Поради някаква причина се обърнах, преди да вляза в къщата, и ви видях да се качвате в каретата си. Видях черната карета, която се насочваше точно към вас. Можеше да се размине с вас, имаше достатъчно място, но кочияшът умишлено се отклони към вашия екипаж.
— Каретата имаше ли някакви отличителни знаци? — запита Данте.
— Не, беше съвсем черна.
— Видяхте ли кочияша? — запита Парктън.
— Носеше шапка, нахлупена ниско на челото. Не бих могла да го позная, ако го видя на улицата. Не беше инцидент. Някой направи преднамерен опит да отнеме живота на лорд Алстън.
— Имате ли неприятели, Алстън? — запита Парктън.
Данте не каза нищо. Доколкото знаеше, имаше само един неприятел. Мъжът, който беше убил дядо му.
7
Данте спеше толкова дълбоко, когато Парктън се отби в стаята му следобеда, че графът реши, че разговорът им би могъл да почака, Данте спа, без да се събуди, чак докато не чу часовника в коридора да отмерва полунощ. Не можеше да повярва, че е спал толкова дълго, но почивката му се беше отразила добре. Болките в главата бяха попритихнали, а рамото му не пулсираше толкова силно като преди.
Огънят в камината осигуряваше достатъчна светлина за Данте, за да види покрития със салфетка поднос, оставен на една масичка близо до него. Той внезапно разбра, че е гладен. Остана седнал на ръба на леглото за няколко секунди, преди да се опита да стане. Надигна се, олюля се, но скоро възстанови равновесието си. Погледът му попадна върху изкусително подредени студени меса, сирене и хляб, скрити под салфетката.
Данте дръпна един стол и започна да яде с лявата ръка. Изругавайки несръчността си, той измъкна дясната от превръзката, откри, че може да си служи с нея, без да я натоварва много, и изяде цялата храна от подноса, преглъщайки я с виното, което също му беше оставено.
След като засити стомаха си, той почувства, че силата му се връща, и започна да се разхожда из спалнята, за да прогони вцепенението от краката си. Въпреки препоръката на лекаря усещаше, че ако остане цял ден на легло, това ще бъде само загуба на време. Никога не беше боледувал, беше имал само незначителни рани през безразсъдната си младост.
Чувстваше се глупаво в нощницата. Ако трябваше да се върне в леглото, нямаше нужда от излишни дрехи, които да затрудняват движенията му. Вдигна нощницата над лявата ръка и главата си, а после я измъкна над дясната ръка и я хвърли настрана.
Вратата се отвори. Есме влезе в стаята.
— Добре ли сте? Чух ви да се разхождате и… — Тя ахна. — Господи, вие сте гол!
Колкото и да искаше да излезе, тя не можеше да накара краката си да се раздвижат или очите си да погледнат в друга посока. Мургавото тяло на циганина беше великолепно оформено, със съвършени пропорции, тя не знаеше накъде да погледне най-напред.
Ръцете му бяха здрави и мускулести. Гърдите му бяха широки, хълбоците — тесни, краката му бяха дълги и здрави. Самата му същина я замайваше. Начинът, по който се движеше, всеки негов жест излъчваше чувственост. Той беше сексуално животно, което я караше да мисли за греховни неща. Неща, за които почти нищо не знаеше.
Макар да знаеше, че тя се е втренчила в него, той не помръдна, просто й се усмихна. Устата му беше добре оформена, измамно нежна. Косата и косо разположените вежди бяха черни като гарваново крило. И докато Есме се опитваше да се пребори с греховният подтик да го гледа, очите й се отклониха надолу към неговия… Боже! Тя беше виждала мъжки атрибути в книгите и на статуите, но огромният член, стърчащ от гнездото от черни косми, надминаваше всичко, видяно от нея до момента.
Тя преглътна буцата в гърлото си, опитвайки се да си тръгне. За съжаление, краката отказвала да й служат.
— Простете… Не исках…
С голямо усилие тя успя да отмести поглед, макар че й струваше много усилия да не гледа към внушителната демонстрация на вдъхващата страст мъжка сила. Всички мъже ли бяха така изключително надарени? Някак си се съмняваше. Леко отстъпи назад.
Данте разбра, че трябваше да скочи веднага в леглото, когато Есме се появи, но и той беше стреснат не по-малко от нея. А после начинът, по който очите й го поглъщаха, го задържа неподвижен на мястото му. Беше хвърлил бегъл поглед към члена си, усмихвайки се, когато го видя да щръква, издигайки се на висотата на ситуацията. Реагира, едва когато видя Есме да отстъпва към вратата. Трябваха му три дълги крачки, за да стигне до нея. Затвори вратата и я обърна с лице към себе си. После я погледна втренчено, със същата интензивност, с каквато тя го беше гледала.