Усещането беше толкова силно, че тя не би могла да го опише. Пръстите му играеха между краката й. Хълбоците й се надигнаха и се размърдаха срещу пръстите му, които влизаха и излизаха, галейки, отдръпвайки се, навлизайки още по-дълбоко. Тя реагира инстинктивно на интимните ласки, бедрата й започнаха да се отпускат.
Той се отпусна върху нея, разтваряйки бедрата й с коленете си. Извади пръстите си от нея и отведе пулсиращата глава на ерекцията си към нежната й, топяща се сърцевина. Натисна леко, тя си пое остро дъх. Той спря, почивайки си върху нея, обсипвайки с целувки пищната й уста, ангажирайки сетивата й, изисквайки цялото й внимание.
Погледна в очите й, видя объркването й и изпита моментна вина, задето беше предприел това съблазняване, но бързо прогони мисълта от ума си. Беше дал на Есме всяка мислима възможност да го спре, но тя не беше казала и не беше направила нищо, с което да му покаже, че не го иска.
Тя дишаше тежко, очите й бяха замъглени от страст. Нищо в нейното изражение не подсказваше, че не харесва онова, което той правеше с нея.
— Отпусни се, любов моя. Ще те отведа в рая.
— Ще се нараниш — изпъшка Есме. — Главоболието ти, рамото ти…
— Позволи ми аз да се безпокоя за това. Искаш ли да спра? Макар че това би му струвало скъпо, щеше да престане, ако тя го беше помолила.
Бедрата й се раздвижиха, като че ли опитвайки се да го привлекат по-навътре.
— Сп… О, господи, трябва да съм обезумяла, както и ти. Не мога да кажа тази дума.
— Слава богу. Може малко да боли, но ще се опитам да бъда нежен.
Без да изпуска погледа й, той леко се дръпна назад, рязко изви хълбоците си и навлезе изведнъж в тялото й с мощен тласък. Почувства съпротивата на девствеността й да отстъпва, усети как го облива гореща влага, как тя се стяга около пулсиращия му секс. Най-после му стана ясно какво означаваше думата рай.
Улови вика на Есме в устата си, усети я как замръзва под него. Дишайки тежко, с агонизиращо тяло, Данте се насили да остане неподвижен, сдържайки подтика да навлезе отново, да опустоши сладките й дълбини, да я покори и да я направи своя. Нерешително се отдели от устата й, вдигна глава и се вгледа в нея.
Тя си пое неравен, треперещ дъх, гърдите й се притискаха до неговите, засилвайки агонията му. Болезненият му член трепна в нея. Очите й се вдигнаха към неговите, толкова дълбоко виолетови, че бяха почти черни. Тя премига, после още веднъж и се опита да се отмести.
— Боли.
Той изпитваше болка.
— Не, не мърдай. Само… чакай малко, докато се овладея.
Тя изпусна още една треперлива въздишка. Той докосна устните й със своите, полагайки леки целувки по цялата й уста, усети как съпротивата й отпада, почувства как тялото й омеква под неговото. Почувства как тя се предава, вкуси жаждата й.
Сладостта на момента едва не го обезоръжи. Беше изпълнен с упоително чувство на лекота, на споделеност. Целуна я силно и възобнови тласъците. Жаждата му за нея беше толкова силна, толкова първична, че му отнемаше всякаква мисъл и говор. Нейният ритъм се пригоди към неговия, отразявайки движенията му. Скоро телата им така се настроиха, че той не знаеше къде свършва нейното и къде започва неговото. Бяха станали едно.
Кръвта му туптеше и тялото му крещеше за освобождение, докато той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а топлината на телата им ги сливаше в едно цяло.
— О, господи — ахна Есме. — Какво става? Усещам… Искам… Не мога да го обясня.
Данте се засмя късо и рязко срещу ухото й.
— Знам какво чувстваш, любов моя.
И усили темпото на тласъците. Беше толкова близо до кулминацията, че се побоя да не я изостави насред пътя, а това беше недопустимо за един опитен любовник циганин. Пъхна ръка между телата им, намери центъра на нейното напрежение и започна да масажира набъбналата пъпка, докато не я разтърсиха резки конвулсии.
На Есме й се струваше, че Данте е стигнал до бездните на някаква тайна част от нея, която тя не познаваше и за чието съществувание не подозираше. Сърцето й биеше диво, докато тя отговаряше на ритъма на тласъците му с все по-растяща сила. С всеки тласък той докосваше нещо по-дълбоко, по-богато и самоконтролът й заплашваше да се разпадне. Тя стенеше, не мислейки за нищо, освен да достигне целта, която желаеше над всичко останало.
Силна, туптяща топлина овладя сетивата й и ги задържа в плен. За един разкошен миг й се стори, че мъжът, който се любеше с нея, наистина изпитва силни чувства към нея. Тогава мислите й се пръснаха. Тя се остави в доброволен плен на удоволствието, гърчейки се в неповторима кулминация.