Когато тя утихна, Данте още се движеше в нея, а тъмните му очи я наблюдаваха с изражение на свиреп мъжки триумф. Тогава той отметна глава, мускулите на врата му се издуха и хълбоците му я притиснаха в дюшека, когато и той намери собственото си удовлетворение.
Безумието му я повлече още по-дълбоко в екстаза. Тя се загърчи, захлипа, вкопчи се в раменете му, докато горещото му семе я обливаше отвътре. Чуваше задавените му стонове, усети го как се отпуска върху нея и замира. Когато той вдигна глава и се взря в очите й, те бяха замъглени от удовлетворена страст.
Есме отмести очи. Не можеше да понесе триумфалния поглед, който струеше от очите му. Обзе я внезапен гняв. Тя беше съблазнена от един циганин, който тази нощ се беше показал достоен за репутацията си.
Тя скочи от леглото.
— Проклет да си! Не исках това.
— Не те чух да поискаш да спра.
— А щеше ли?
— Макар че можеше да ме убие, щях да спра, когато и да го беше поискала, ако ме беше помолила.
Тя посегна към нощницата си.
— Ти си твърде опитен за мене и го знаеше. Нямах шанс срещу тебе.
Данте отвърна спокойно:
— Дадох ти пълната възможност да ме спреш, любов моя.
Есме се наежи.
— Не ме наричай своя любов. Дори не те харесвам.
Тя навлече нощницата си и му подхвърли неговата. Данте я остави да лежи там, където се беше приземила.
— Не спя облечен.
Облегна се на дясната си ръка, изруга полугласно и се отпусна на леглото.
Есме го чу и се обърна. Той се държеше за ръката, а на лицето му се беше изписало болезнено изражение.
— Глупак такъв — изсмя се тя. — Предупредих те. Сам се нарани, нали? Къде ти е превръзката?
Данте вдигна рамене. Есме я намери захвърлена на пода до леглото и му я метна.
— Сложи си я.
— Защо? Мислех, че не те е грижа за мене.
— Така е, но бих помогнала и на животно, ако страда.
Тя намести ръката му в превръзката и я окачи на врата му.
— Ох! Умишлено ми причиняваш болка.
— Стой мирно. Да не искаш чичо ми да нахлуе тук?
— Няма значение. Нали ще се женим.
— Не съм се съгласявала да се омъжвам за тебе.
— Нямаш избор. Отнех добродетелта ти и чичо ти ще поиска да направя каквото се полага.
— Арогантен циганин — изфуча Есме. — Не искам да се омъжвам за тебе. Нито ти, нито чичо Даниел можете да ме заставите да ида пред олтара.
Устата на Данте се изпъна в мрачна усмивка.
— Така ли мислиш? — И я изгледа пронизително. — Както изтъкнах, аз те лиших от добродетелта ти.
Тя го смрази с такъв студен поглед, че той трепна.
— Кой ще му го каже?
Данте знаеше, че никога не би казал каквото и да било на Парктън за случилото се тази нощ. Не беше в природата му да разпространява клюки за любовниците си. Никога не би изложил Есме по такъв начин.
— Не се притеснявай. Няма да кажа на чичо ти, че сме любовници.
— Не сме любовници! Един път не означава връзка. — И тя го изгледа свирепо. — Може би трябваше да се омъжа за Калвин. Той никога не се е опитвал да ме съблазни.
Данте се подсмихна.
— Аз не просто се опитах, а успях.
Отказвайки да се поддаде на предизвикателството, Есме отвори вратата, надникна в коридора, не видя никого и излезе.
Данте се отпусна на леглото, напълно буден, питайки се как нещата толкова бързо бяха тръгнали по погрешен път. Не съжаляваше, че е съблазнил Есме, това щеше да се случи рано или късно. Нейната страст го беше зашеметила и той още усещаше замайване от това откритите. Усмихна се. Кой да помисли, че една невинна девица би могла да реагира така силно? Беше очаквал Есме да бъде недокосната и с благодарност разбра, че очакванията му се бяха изпълнили. Но не вярваше тя да откаже предложението му за женитба, след като му беше позволила да се люби с нея.
Та той я беше съблазнил, за бога! Никоя здравомислеща жена нямаше да откаже да се омъжи за съблазнителя си, ако той поиска ръката й. Ако нямаше намерение да се омъжва за него, защо не го беше спряла?
Умът му внезапно се върна към неотдавнашното му разминаване със смъртта. Ами ако Есме беше в каретата, когато се беше случил инцидентът? Погълнат от тази ужасна мисъл, Данте се унесе в неспокоен сън.
На следващата сутрин успя да се облече сам, въпреки болките в рамото. Главата още го болеше, но той реши, че може да го преживее, защото нима не беше пренебрегнал това, докато се любеше с Есме? Лакеят, когото беше запомнил от вчера, го отведе в стаята за закуска. Слънчевата трапезария беше празна, само слугите редяха закуската на шкафа.
— Лейди Есме още ли спи? — обърна се той към лакея.
— Да, милорд. Лорд Парктън скоро ще слезе. Кафе ли предпочитате или чай?