— Кафе, моля, Джеймисън. Вие сте Джеймисън, нали?
Прислужникът засия.
— Да, милорд.
И наля кафе в чашата на Данте.
Отклони предложената му от прислужника каничка с каймак. Обичаше кафето си черно и силно. Хванал неудобно чашата в лявата си ръка, той тъкмо отпи от нея, когато Парктън влезе в трапезарията.
— Какво правите извън леглото, Алстън?
— Закусвам. Чувствам се достатъчно добре днес, за да се върна у дома. Не че не оценявам гостоприемството ви.
— Вие знаете кое е най-доброто, предполагам. Това ще ни даде време да осъществим разговора, който пропуснахме. Вие спяхте толкова дълбоко вчера, че не исках да ви будя.
Двамата мъже напълниха чиниите си и започнаха да ядат. Когато свършиха, Парктън се облегна назад и погледна Данте през присвитите си клепачи.
— Да поговорим ли за покушението над живота ви? Явно някой иска да ви отстрани. Знаете ли кой?
Данте се поколеба.
— Не. Аз нямам неприятели. Допреди да наследя титлата, не съм се застоявал на едно място достатъчно дълго, за да си създавам неприятели.
— Разбирам. Още ли смятате да се ожените за Есме?
— Тя не иска циганин. Смята, че не съм достоен за нея.
— Ще се осъзнае. Да й заповядам ли да се омъжи за вас?
— Не искам да я имам по този начин. Освен това — изрече замислено Данте, — ако животът ми е в опасност, сега няма да е уместен момент да се оженя. Много ще ми бъде неприятно, ако я видя наранена заради мене.
— Възможно е да сте прав. Преди да продължим с разговора, моля, отговорете на въпроса ми. Наистина ли още имате намерение да се ожените за Есме?
— Разбира се. Първоначално се стреснах, когато разбрах, че дядо ми е избрал годеница, но след като се запознах с Есме, разбрах, че е бил прав. Тя е съвършената съпруга за мене… ако преодолее предразсъдъците си. Но няма да настоявам да се оженим, докато не се уверя, че тя няма да пострада заради мене.
— Вие сте мъдър мъж, Алстън, и предвидлив — изрече Парктън. И се изправи. — Ако ви потрябва помощ, моля, не се колебайте да се обърнете към мене. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да ви помогна да спечелите благосклонността на Есме.
— Благодаря ви, но аз искам съпругата ми да ме желае, а не насила да се яви пред олтара.
— Есме бе обещана на наследника на Алстън, след като баща ви почина, без да остави потомство. Възнамерявам да осъществя желанието на баща й. Ако ме извините, имам среща, за която не бива да закъснявам. Ще наредя на кочияша си да ви откара у вас, когато бъдете готов за тръгване.
Данте отпиваше от кафето си, припомняйки си как беше съблазнил Есме. След тази нощ той знаеше, че между тях се беше породило нещо специално, просто трябваше да убеди милейди. Не можа да сдържи усмивката си. Не си спомняше друга жена, която толкова да го привлича, въпреки пристъпа на угризения, че я беше съблазнил. Но като знаеше, че й беше дал възможност да го спре, това донякъде притъпяваше вината му.
— Какво правите извън леглото? — запита Есме от прага.
Данте веднага забеляза, че бузите й са почервенели и че очите й не смеят да срещнат неговите. Срамуваше ли се от това, което беше правила с него снощи?
— Не искам да удължавам престоя си тук. Освен това, трябва да разбера кой се опита да ме убие.
— Може би вашият инцидент действително е бил само инцидент — изрече замислено Есме, докато отиваше към шкафа, за да напълни чинията си.
Джеймисън побърза да налее димящ чай в чашата й.
— Това ли мислите?
Есме вдигна рамене.
— Може би.
Данте се надигна.
— Това няма никакъв смисъл. — Отпрати Джеймисън с поглед и се приближи към Есме. — Относно снощи…
Тя му хвърли яростен поглед.
— Не желая да говоря за това. Макар че направи каквото си искаше с мене, нямам намерение да се омъжвам за тебе, нито пък искам да те видя, когато и да било.
Може би щеше да бъде най-добре, помисли Данте, да даде на Есме време да осъзнае взаимното им привличане.
— Ако нямаш желание да ме виждаш, ще се съобразя с това.
Главата на Есме рязко се вдигна.
— Наистина ли?
— Желанието на милейди е закон за мене.
— Но…
Той взе ръката й, обърна я с дланта нагоре и я вдигна към устните си.
— Ще ти липсвам — каза той, дарявайки я с топла усмивка, — както и ти на мене.
— Изобщо няма да ми липсваш. Арогантността ти е непоносима. Подозирам, че ще си намериш друга жена да ти топли леглото още преди денят да е свършил.
— Действително ли мислиш така?
Дразнещият му глас я накара да стисне зъби. Предната нощ нищо ли не означаваше за него? Тя се вбесяваше, когато си спомнеше как я беше използвал и как му го беше позволила. Сигурно не беше очаквала той да се съгласи толкова охотно с желанието й никога повече да не го види. Снощи искаше да се ожени за нея, нима вече се беше отказал?