— Повече от бесен. Нужна ми е помощ и вие двамата сте единствените хора, на които мога да разчитам.
— Казвай — отвърна Брукуърт.
— Това, което ми се случи вчера, не беше никакъв инцидент. Някой се опита да ме убие. Имам нужда от очите и ушите ви, за да ми помогнете да намеря виновника. Искам да бъда сигурен, че лейди Есме няма да пострада заради мене.
— Наистина ли ще се ожениш за лейди Есме? Още не сте сгодени, винаги можеш да се откажеш — предположи Брукуърт. — Може би ще намериш някоя, която да ти харесва повече.
Данте се ухили.
— Ще ви се доверя, защото знам, че каквото ви кажа, няма да излезе оттук. Дядо Алстън е оставил допълнение към завещанието си. Ако не се оженя за лейди Есме, Лонсдейл остава наследник. И дума не може да става да се откажа. Нали разбирате — изрече той, понижавайки глас, — подозирам, че Лонсдейл е допринесъл за смъртта на дядо ми. И — добави Данте — той е единственият, който печели от смъртта ми. Ако умра или ако лейди Есме откаже да се омъжи за мене, Лонсдейл става наследник. Не мога да го оставя да вземе титлата, макар че бих предпочел да се върна към предишния си живот.
— Ти си маркиз, старче — проточи Брукуърт. — Свиквай с това. Колкото до Лонсдейл, ние ще му хвърляме по едно око. Никога не съм го харесвал. Крещи като сврака.
— Мислех, че дядо ти се е самоубил — осмели се Карстеърс.
— Имам сериозни основания да смятам, че дядо е бил убит — обясни Данте.
Мълчание запълни стаята. Накрая Брукуърт каза:
— Сигурен съм, че ще изкажа и мнението на Карстеърс, че ще ти помогнем с всичко, което ни е по силите.
— Точно така — присъедини се Карстеърс. — Сега ни разкажи за живота си, след като завърши училище.
Следващият един час беше запълнен със спомени. Когато двамата мъже си тръгнаха, Данте вече не се чувстваше сам в този чужд свят. Беше си върнал двама приятели, на които би могъл да се довери.
8
Есме не можеше да пропъди усещането, че Данте я е изоставил. Тя се опитваше да не се тревожи, но с напредването на деня гневът й към циганина растеше. Лекият дъждец, който беше завалял по средата на сутринта, не й позволи да излезе, което още повече я ядоса. Като нямаше с какво друго да занимава ума си, освен с Данте и това, което се беше случило снощи в леглото му, Есме реши, че има нужда от нещо, което да я разсее, и отиде да си потърси някаква книга.
Библиотеката на чичо й беше огромна, не й трябваше много време, за да намери книга със стихове и да се настани пред огъня, за да чете. Тъй като не очакваше посетители в такъв неприятен ден, тя се изненада, когато Джеймисън я осведоми, че лорд Лонсдейл е дошъл на посещение.
— Поканете го в библиотеката, Джеймисън, и помолете Джейн да дойде при мене.
— Вече съм тук — каза Лонсдейл. — Не мислех, че ще ме отпратиш, затова последвах Джеймисън. Прости ми дързостта.
— Какво правиш навън в такъв мрачен ден? — запита Есме.
Лонсдейл седна много близо до нея.
— Трябваше да те видя. Има нещо относно Алстън, което не знаеш.
Вниманието на Есме се изостри.
— В действителност, почти нищо не знам за него.
— Това прави моята информация още по-важна — каза Лонсдейл. Навлажни устните си и хвърли бегъл поглед към отворената врата. — Не искам камериерката ти да го чуе. Знаеш как клюкарстват слугите.
— Наистина, Калвин, за какво е всичко това?
— Не знам как да ти го съобщя по-меко, така че просто ще ти го кажа без заобиколки. Смятам, че циганинът е убил дядо си заради титлата и богатството му.
— Какво! Защо говориш такива неща? Лорд Алстън се самоуби.
— Така мислят властите, но аз не съм толкова сигурен. Вуйчо Алстън нямаше причина да се самоубива. Беше в добро здраве, имаше за какво да живее. Нямаше дългове, нямаше неприятели, нито пък изпадаше в меланхолия. Самоубийството просто няма смисъл.
Есме трябваше да се съгласи. Не би могла да си представи Данте като убиец, но сега, когато това беше насадено в главата й, не би могла да го остави без внимание.
— Кажи ми какво знаеш.
Калвин се размърда нервно.
— В действителност не знам нищо, с изключение на това, че циганинът посетил вуйчо ми една вечер малко преди смъртта му. Научих от адвоката на вуйчо Алстън и че той променил завещанието си в полза на циганина, може би преди една година. Смятам, освен това — и Лонсдейл се наведе към нея, — че вуйчо Алстън е съжалил за решението си и е казал на циганина, че пак ще промени завещанието. Смятам и че циганинът е влязъл през някой отворен прозорец след няколко вечери и е убил вуйчо ми, като го е представил за самоубийство.
Зашеметена, занемяла, Есме не можеше да направи нищо друго, освен да се взира втренчено в Калвин. Той беше изложил всичко много правдоподобно.