— Каза ли на някого за теорията си? Чичо Даниел би трябвало да узнае.
— Не съм казвал на никого, само на тебе. Не мога да обвиня този човек без доказателство. Но когато го намеря, ще го използвам, за да изгоня Алстън от Англия. — И той ефектно замълча. — Не можеш да се омъжиш за циганина, Есме. Той може да е убиец.
Тя се облегна назад, не искайки да повярва, че Данте може да бъде хладнокръвен убиец. Ами ако беше? Ами ако Калвин намереше доказателството, което търсеше?
— Не смятам да се омъжвам за него и му го казах.
Калвин изглеждаше скептичен.
— А той какво каза?
Бузите на Есме пламнаха, когато си спомни колко безсърдечно се беше отказал Данте от нея.
— Това като че ли не го смути особено.
Калвин изпръхтя.
— Трудно ми е да го повярвам.
Сега, когато Есме размисли, лекотата на отказа на Данте й се видя нехарактерна, особено след… след… И тя отвърна поглед с пламнали бузи.
— Чичо ти ще настоява да се омъжиш за циганина, независимо какви са чувствата ти към него. Ето затова Алстън се е отказал толкова лесно.
Джейн избра този момент, за да влезе в библиотеката, задъхана от бързане.
— Съжалявам, милейди, сортирах прането ви и Джеймисън не можа да ме намери.
— Седни и си поеми дъх, Джейн — покани я Есме.
Джейн избра един стол в най-отдалечения ъгъл и фокусира погледа си някъде навън от прозореца.
— Още не си чула всичко — изсъска Калвин към Есме. — Има още много неща, които трябва да ти кажа.
— Можеш да говориш свободно пред Джейн.
— Моля те, Есме, това е важно. Възможно е животът ти да зависи от това. Отпрати камериерката.
Нерешителност обзе Есме. Накрая тя каза:
— Джейн, моля те, би ли ми донесла шала? Тук е малко хладно. И не бързай.
Джейн изгледа многозначително господарката си, но изпълни нареждането.
— Е — изрече рязко Есме. — Какво не можеш да кажеш пред Джейн?
Той се наведе към нея.
— Избягай с мене. Не мога да понеса да виждам, че си в опасност. Щом се оженим, нито чичо ти, нито някой друг може да направи нещо. Аз съм джентълмен с титла, не някакъв натрапник циганин. Много добре ще се разбираме с тебе.
Есме не искаше такъв брак по уговорка, какъвто предлагаше Калвин. Тя искаше повече. Искаше… това, което Данте й беше дал снощи. Разтърси глава, за да я прочисти от подобни предателски мисли.
— Знаеш, че не мога. Чичо Даниел ще се вбеси.
— Как би се почувствал, ако ти беше мъртва?
Есме не би се съгласила с нищо, без преди това да се изправи срещу Данте. Той заслужаваше да му се даде известно доверие. Тя не искаше да повярва, че първият любовник, когото някога беше имала, е убиец. Но ако грешеше спрямо него, трябваше да внимава. Както и да е, бягството с Калвин нямаше да реши нищо.
— Ние сме родени един за друг — продължи Калвин. — Знае се от години, че сме сгодени. Не е ли разумно да се предположи, че вуйчо Алстън щеше да ми каже, ако смяташе да ме обезнаследи в полза на един циганин от най-долно потекло? Може би е променил завещанието си заради някаква моя грешка спрямо него, но после е решил да върне нещата, когато е бил нападнат. Циганинът го е убил, преди да е могъл да доведе промяната докрай. Всичко е толкова просто, че се изненадах, че не ми беше хрумнало по-рано.
Това наистина изглеждаше доста просто, помисли Есме. И напълно правдоподобно.
— Не мога да избягам с тебе, Калвин, но ще помоля чичо Даниел да се поинтересува от тези неща.
Калвин стана, дръпвайки Есме. Преди тя да разбере какво смята да прави, той я притегли към себе си и я целуна. Макар че целувката му беше отблъскваща, тя не възрази. Но когато езикът му се пъхна насила в устата й, Есме едва не се задави. Защо не беше усещала същото отвращение, когато Данте я целуваше? Есме се закле да не допуска емоциите да я заслепяват. Отказваше да бъде подвеждана от когото и да било — и От Калвин, и от Данте.
Есме притисна ръце срещу гърдите на Калвин и го отблъсна.
— Престани! Джейн може всеки момент да се върне.
— Прости ми. Чувствата ми към тебе са толкова силни, че не можах да се сдържа.
Джейн влезе в стаята точно в този момент и уви шала около раменете на Есме. Когато камериерката се отдалечи, Калвин изсъска в ухото на Есме:
— Има и още, но може да почака за някой друг ден. — После отстъпи и се поклони вежливо. — Ще ти се обадя, Есме. Приятен ден.
— Приятен ден, Калвин.
— Маркизът няма да одобри виконтът да се навърта около вас — предупреди я Джейн. — Не разбирам, лейди Есме. Никога не сте харесвали лорд Лонсдейл, а сега си шепнете като заговорници.
Есме винаги беше поощрявала Джейн да говори свободно, защото тя беше по-скоро приятелка, отколкото прислужница, но сега си пожела Джейн да беше задържала мнението си за себе си.