В тона му се усещаше упрек.
Да не би да ме е следил?
— Това проблем ли е за тебе?
— Да. Мисля, че онези двама приятели на Алстън ме следят. Имаш ли представа защо?
Есме беше зашеметена, макар че би допуснала, че Данте е способен на всичко.
— Въобразяваш си.
— Не — изсумтя Калвин. — Брукуърт и Карстеърс като че ли са навсякъде, където съм и аз. Циганинът е намислил нещо, знам го!
— Не можем да говорим тук — предупреди го Есме. — Съседите ще клюкарстват.
— Ще ходиш ли довечера на бала на Каупър?
— Смятам, че чичо Даниел е получил покана и възнамерява да отидем. Защо?
— Трябва да ти кажа какво научих неотдавна за завещанието на вуйчо ми. Ще се срещнеш ли с мене в градината на Каупър тази вечер? Би трябвало да можеш да се измъкнеш незабелязано навън.
Есме въздъхна. Познаваше Калвин много отдавна. Ако той имаше обосновани оплаквания от Данте, би искала да ги чуе.
Макар че Есме не искаше да мисли лоши неща за Данте, тя трябваше да узнае нещо повече за подозренията на Калвин. Би излъгала, ако кажеше, че не е почти влюбена в Данте. Но още имаше време да прекъсне всички връзки с него… ако той действително беше убиец.
— Много добре, Калвин. Ще се опитам да се измъкна, но това, което ще ми казваш, гледай да е наистина много важно.
Той потисна една самодоволна усмивка.
— О, наистина е важно, уверявам те.
И си тръгна, изглеждайки твърде доволен от себе си, което разтревожи Есме.
— Чичо ми върна ли се? — запита тя Джеймисън, докато му подаваше бонето и наметката си.
— Да, милейди. В кабинета е.
— Благодаря. Няма нужда да го предупреждавате.
Вратата на кабинета беше затворена. Тя почука и я отвори.
— Може ли да поговорим, чичо Даниел?
Парктън вдигна глава и й се усмихна.
— Влез, скъпа. Винаги имам време за тебе. Какво мога да направя за тебе?
— Чувал ли си някакви клюки за смъртта на лорд Алстън?
— О, чух отвратителни неща, но не пожелах да се занимавам с тях. Маркизът не е имал причина да убива дядо си. Освен това, момъкът не е способен на убийство.
Той я изгледа остро.
— Кой ти е наговорил тези лъжи?
Тя не обърна внимание на въпроса.
— Може би все пак трябва да се позаинтересуваш. Ами ако слуховете са верни? Не би искал да се омъжа за убиец, нали?
Парктън се подсмихна.
— Значи това било. Още искаш да се откажеш. Забрави това, Есме. Доверието на лорд Алстън в неговия внук е достатъчно за мене. Смятам да дам бал, за да обявя бъдещия ви годеж, веднага щом Алстън направи решителния ход.
Есме реши, че е най-добре да не споменава името на Калвин във връзка със слуховете. Чичо Даниел би могъл да помисли, че това е отмъщение на ревнивец. Наистина би могло да бъде вярно, но Есме искаше да се запознае с нещата и сама да си състави мнение.
— Надявам се, че доверието ти не е неоснователно, чичо.
— Е, не си мъчи хубавата главица с това. Напълно вярвам на Алстън. Няма да бъда тук за чая, но ще те чакам в преддверието точно в девет часа тази вечер, за да те заведа на бала на Каупър. Не ме карай да чакам.
— Никога не го правя — каза Есме, докато се сбогуваше с него.
Данте се подготвяше за бала на Каупър акуратно и грижливо. Симпсън, новият му камериер, се погрижи той да се облече подходящо във вечерни дрехи. И сега, вече на финала, той оформяше в съвършен възел коприненото шалче на господаря си.
Данте знаеше, че Есме и чичо й щяха да отидат на бала, защото Парктън му го беше съобщил. Въпреки че й беше ядосан, искаше да направи добро впечатление. Би предложил да вземе Есме и Парктън с каретата си, ако раздялата им днес сутринта не беше толкова язвителна. Знаеше, че не биваше да се държи толкова рязко, но подозрението на милейди го беше наранило повече, отколкото беше склонен да признае.
Тази вечер той смяташе да разруши извратените представи, които Лонсдейл беше посял в ума й.
— Шалчето ви сега е идеално, милорд — каза Симпсън, отстъпвайки една крачка. — Но все пак мисля, че би трябвало да изберете друг цвят за тази вечер, не черно. Ще изглеждате като врана между пауни.
— Благодаря за мнението ви, Симпсън — изрече сухо Данте. — Имаше едно не толкова далечно време, когато се обличах във всички цветове на дъгата. Откакто наследих титлата, предпочитам да не подражавам на онези перчещи се дендита, които искат да привличат вниманието към себе си. — И той се запъти към вратата. — Няма нужда да ме чакате, Симпсън. Мога сам да се преоблека.
Данте излезе от стаята си и се запъти надолу по стълбите. Брукуърт стоеше в преддверието.
— Отдавна ли ме чакаш? — запита Данте.
— Току-що пристигнах, старче. Изглеждаш великолепно. Симпсън добре се е погрижил за тебе.