Есме подивя, извивайки се срещу устата му, хълбоците й се движеха в първичен ритъм, стар като времето. Изтезанието свърши рязко, когато тя стигна до кулминацията си, извисявайки се в пулсиращо, безумно освобождение. Извиваше се към устата му, разпилявайки се в струя от искри.
Докато тя се спускаше бавно на земята, Данте пусна краката й и се плъзна нагоре. Раздели коленете й, прилепи уста към нейната и я накара да се отвори за него с болезнено туптящата си ерекция. Тя се вкопчи в него, дишайки учестено и плитко, както и той. Капчици пот течаха по лицето му, докато навлизаше все по-дълбоко в нея. Кръвта му туптеше оглушително, тялото му викаше за освобождение, докато той се потапяше все по-дълбоко и се отдръпваше, все по-бързо и по-рязко, усещайки топлината, която се набираше помежду им.
Чу я да стене, разбра, че отново ще стигне до кулминация, и се надигна на лакти, за да може да наблюдава лицето й. Навлезе отново и отново, лицето й пламтеше, тялото й се изви рязко и тя извика. Тогава той освободи и нея, и себе си. С един последен тласък в него избухна неповторимо усещане, светлини заискриха под клепачите му и семето му се изля в нея.
Той се строполи отгоре й, поемайки си дъх едва-едва, докато сърцето му биеше така силно, че се уплаши, да не би да изскочи от гърдите му. След като се оженеха, щяха да изследват страстта си всяка нощ, той усещаше, че сексът с Есме никога нямаше да бъде скучен. Опря глава до челото й, искайки тя да почувства същото, което и той, но тя не му позволи тази наслада. Когато отвори очи, те искряха от ярост.
— Проклет да си! Съблазни ме, след като си обещах, че няма да допусна да се случи отново. — И тя го отблъсна. — Махай се от мене!
Данте нерешително се отдели от нея и се изправи на крака. Когато й подаде ръка, Есме не му обърна внимание и стана без негова помощ.
— Косата ми е ужасна — оплака се тя, докато приглаждаше полите си и напъхваше гърдите си обратно в корсажа. — Не мога да изляза оттук в такъв вид.
Данте изрече без никакво разкаяние:
— Смятам, че стаята за почивка на дамите е наблизо.
Есме го изгледа свирепо.
— Планирал си всичко това, нали?
— Аз… липсваше ми — изрече той смутено.
— Защо аз, когато можеше да имаш всяка жена тук на бала?
— Исках те. Ти си ми годеница.
— Нямаш годеница — нападна го Есме. — И няма вероятност да се сдобиеш с годеница.
— Ще говоря с чичо ти тази вечер и утре ще купя специално разрешително — каза Данте, обличайки жакета си и връзвайки безнадеждно намачканото копринено шалче. — Ще ти съобщя веднага щом всичко бъде готово.
— Не се безпокойте, милорд. Не мога да се омъжа за човек, на когото не вярвам. Твърде много въпроси възникнаха около тебе, а ти не ми даваш приемливи отговори.
— Есме, това е нелепо. Трябва да се омъжиш за мене. Любих се с тебе, това може да има последици.
— Няма да ме накараш насила да се омъжа за тебе — възрази тя. Вдигна диадемата си и мина покрай него. — След като си оправя косата, ще помоля чичо Даниел да ме отведе у дома.
— Не познавам по-упорита жена от тебе. — В думите му се долавяше отвращение. — Колко пъти трябва да ти казвам, че нямам нищо общо със смъртта на дядо ми?
— Докато ти повярвам — отвърна рязко Есме.
И отвори вратата.
— Чакай! Остави ме първо да проверя коридора.
Той подаде глава от вратата, не видя никого и я остави да мине покрай него.
Есме се запъти към стаята за почивка, молейки се да не срещне някоя своя позната. Стана точно така. Всъщност, стаята бе празна, ако не се брои една камериерка, оставена там, за да помага на дамите, които евентуално биха имали нужда от помощ.
— Ще бъдете ли така добра да ми помогнете за косата ми? — запита Есме. — Танците бяха толкова бурни, че прическата ми е абсолютно съсипана.
Девойката се усмихна, настани я пред тоалетката и взе една четка. Когато Есме излезе от стаята, талантливата камериерка беше върнала предишния блясък на прическата й.
Тъй като Есме не искаше да минава през балната зала, за да стигне до чичо си в игралната зала, тя се запромъква покрай стената, сръчно заобикаляйки тълпата, събрана около танцуващите.
— Есме, ето те и тебе! Чудех се къде си се скрила. — Калвин. Той изникна до нея и мушна ръка под лакътя й. — Къде си се разбързала така?
— Към игралната зала, да помоля чичо Даниел да ме заведе у дома.
— Но ти току-що пристигна.
— Изведнъж ме заболя главата.
Навеждайки се към нея, той прошепна на ухото й:
— Трябва да поговоря насаме с тебе. Обеща, не помниш ли?
— Не може ли да остане за някой друг път? Омръзна ми от разговори насаме.
Калвин я изгледа озадачено.