— Да, разбира се, но как…
— Позволих си да купя специално разрешение.
Есме изстена. Всички мъже ли носеха у себе си специални разрешения?
— Няма нужда да отиваме в Шотландия, за да се оженим — каза Калвин. — Ще заминем веднага за вилата ми южно от Лондон, близо до село Хийт. Сигурен съм, че местният викарий с радост ще ни ожени. Всички ще сметнат, че сме избягали в Гретна Грийн, затова ще бъдем на сигурно място в Хийт, докато не се върнем в Лондон и не обявим брака си. Нямам търпение да видя лицето на циганина, когато научи, че титлата и властта са му били отнети. — И той изду гърди. — Отдавна чаках да наследя богатството на вуйчо Алстън.
Есме прехапа долната си устна. Бягството с Калвин изглеждаше доста драстично, но тя не можеше да измисли друг начин да осуети замислите на Данте. Освен това, ако той беше убил дядо си, както подозираше Калвин, женитбата с него можеше да застраши и собствения й живот.
— Не ме дръж в напрежение, Есме. Кажи, че ще се омъжиш за мене. Можем да заминем тази вечер.
Тя го изгледа втренчено, колебаейки се.
— Не ми казвай, че имаш някакви чувства към този циганин, че го предпочиташ пред мене. — Той направи гримаса с очевидно отвращение. — Та той е един проклет циганин… как можеш да понасяш да… да те докосва?
Да оставя Данте да ме докосва е по-лесно, отколкото си го мислиш.
— Не мога да тръгна тази вечер. Нямам дрехи, нямам какво да облека, само балната рокля.
— И двамата знаем, че Алстън ще тръгне след тебе — възрази Калвин. — Не можем да отлагаме.
Есме бе толкова сърдита на Данте, че логиката на Калвин започна да й харесва. Би искала да види Данте наказан, а женитбата й с Калвин със сигурност щеше да постигне точно това. Тя не се замисли как бракът й с Калвин ще се отрази на собствения й живот или че щеше завинаги да бъде обвързана с един мъж, когото само харесваше. Не мислеше за друго, освен за факта, че Данте беше излъгал, може би беше извършил убийство и я беше съблазнил за собствено удоволствие и печалба.
— Много добре, но най-напред ме заведи у дома, за да се преоблека и да взема малко багаж. Чичо Даниел няма да го има още поне няколко часа. Чак утре сутринта ще се разбере, че ме няма.
— А камериерката ти?
— Ще вземем Джейн с нас.
— Не е разумно — възрази Калвин. — Остави камериерката, тя ще каже на Парктън, че сме избягали в Гретна Грийн. Това ще заблуди Алстън, ако се опита да те последва.
О, той ще тръгне след мене, така си е.
— Може би имаш право — съгласи се Есме.
Имаше натрапчивото усещане, че в целия този план нещо не е наред, но не би могла да каже какво точно. Може би щеше да й стане ясно по пътя към Хийт. Точно сега емоциите й бяха прекалено объркани, за да може да мисли ясно.
Каретата спря пред къщата на Парктън.
— Побързай — подкани я Калвин.
— Няма да се бавя — обеща Есме.
Един сънен лакей отвори вратата и й подаде лампа, за да осветява пътя си нагоре по стълбите. Джейн, задрямала на един стол, се събуди веднага.
— Рано се връщате, милейди. — И тя се взря отблизо в Есме. — Нещо не е наред. Виждате ми се разстроена.
— Помогни ми да се измъкна от балната рокля и да облека пътен костюм — нареди Есме. — После приготви няколко смени дрехи и други важни неща, които може да ми потрябват за едно кратко пътуване.
Джейн зяпна.
— Какво сте намислили, лейди Есме?
Брадичката на Есме се вирна.
— Ще избягам с Калвин.
— Няма да направите такова нещо!
— Напротив, ще го направя. Не разбираш, Джейн. Данте ме е използвал. Той не е този, за когото се представя. Няма да се омъжа за него при никакви обстоятелства. Трябва да кажеш на чичо ми утре сутрин, че съм избягала с Калвин в Гретна Грийн.
Лъжата едва не я задави, но трябваше да я изрече, за да отпрати Данте в друга посока.
— Не сте на себе си, милейди. Не правете това, докато сте така разстроена. Почакайте до утре, когато ще имате време да премислите всичко. Дотогава ще си спомните, че лорд Лонсдейл не е предпочитаният от вас човек.
Есме смъкна роклята си, свали диадемата и се отправи към гардероба си. Ако Джейн не искаше да й помогне, сама щеше да се справи. Избра тъмна пътна рокля и започна да я навлича. Джейн въздъхна и се зае да й помага.
— Ако сте решили да извършите тази лудост, ще опаковам багаж за вас и за себе си — каза камериерката.
— Не, ти трябва да останеш тук и да кажеш на чичо Даниел и на циганина къде съм отишла, но утре сутринта. Внимавай, извънредно важно е да изчакаш.
Джейн скръсти ръце на мощната си гръд.
— Правите огромна грешка.
— Позволи ми аз да се безпокоя за това. Чичо Даниел очаква да се омъжа за Данте, а аз не мога да го направя. Той е убил дядо си.