Цветът се оттегли от лицето на Джейн.
— Не вярвам! Кой ви наговори такива неща?
Есме намери чантата си в дъното на гардероба и започна да хвърля дрехи в нея. Джейн я бутна настрана и се зае със задачата.
— Щом настоявате да го направите, най-малкото, което мога да направя, е да се погрижа за багажа ви. Но не си мислете, че лорд Алстън няма да тръгне подире ви. Той е привързан към вас. Виждам го в очите му.
— Ха! Това, което виждаш, е алчност… и страст. Нямам време за дълги дискусии. Ще обясня всичко, когато се върна като съпруга на Калвин.
— Заблуждавате се, милейди, ако мислите, че ще бъдете щастлива с лорд Лонсдейл. Интересувате се от маркиза повече, отколкото искате да си признаете.
— Стига, Джейн! Решила съм. Просто кажи на Данте и на чичо ми точно това, което ти казах. Гретна Грийн, не забравяй. Но няма да казваш нищо до утре.
Джейн кимна, подсмърчайки в носната си кърпичка, Есме взе чантата и наметката си и остави ридаещата Джейн. Дежурният лакей дремеше на пейката, но се събуди, когато Есме отвори вратата.
— Милейди, къде заминавате?
— В Гретна Грийн — изрече весело Есме. — С виконт Лонсдейл.
Лакеят беше толкова изумен, че само я изгледа втренчено, докато тя излизаше от вратата.
Есме се качи в чакащата я карета, настани се сред възглавниците и се запита дали не прави огромна грешка.
Джейн изчака каретата да се скрие зад завоя и прати един лакей да докара лорд Парктън от бала у семейство Каупър. Нямаше начин да чака чак до утре, за да осведоми негова светлост за прибързаното решение на лейди Есме да избяга с лорд Лонсдейл.
Данте се усмихваше весело, застанал до вратата на игралната зала. Току-що се беше любил с Есме и нямаше търпение да осведоми лорд Парктън, че е готов да определи датата. Като за късмет Парктън се беше задълбочил в играта си и едва сега можа да се измъкне, за да размени две думи с Данте. Двамата напуснаха игралната зала заедно и се запътиха към една усамотена ниша.
— Къде е Есме? — запита Парктън. — Прати ми известие, че си отива у дома.
— Невъзможно. Видях я, че отива в стаята за почивка на дамите, това беше само преди няколко минути. Ще я намеря веднага щом уговорим дата за сватбата. Колкото по-скоро стане, толкова по-добре. Утре ще купя специалното разрешение.
Парктън се взря в лицето на Данте, докато по-младият мъж не започна да се върти нервно под напрегнатия му поглед. Накрая той каза:
— Значи така стоят нещата, а?
Данте нямаше намерение да пита Парктън какво иска да каже.
— Много добре, нека планираме тази сватба — каза Парктън. — Две седмици след идната събота добре ли е?
— Напълно, стига Есме да е съгласна.
— Тя ще се съгласи — увери го Парктън. — Оставете подготовката на мене. Самият епископ ще ви ожени в катедралата пред всички видни членове на висшето общество. Само елате навреме със специалното разрешение.
Вълна от щастие се разля из тялото на Данте.
— Извинете ме, милорд, нямам търпение да намеря годеницата си и да й съобщя добрата новина.
Двамата си стиснаха ръцете, но преди Данте да тръгне да търси Есме, един лакей се приближи към тях.
— Лорд Парктън, вашият лакей ви чака във фоайето, желае да говори с вас. Каза, че е спешно.
Данте и Парктън размениха обезпокоени погледи, преди да тръгнат заедно към фоайето.
— Граймз, какво се е случило? — запита Парктън тревожно.
Граймз изглеждаше толкова мрачен, когато погледна към Парктън, че сърцето на Данте затуптя ускорено. Какво е направила Есме сега?
— Милорд, простете за безпокойството, но Джейн ме изпрати веднага да ви намеря. Казва, че това не може да чака до сутринта.
— Казвай, човече! — почти извика Парктън.
— Лейди Есме, милорд. Избягала с лорд Лонсдейл.
— Какво искаш да кажеш с това, че избягала с Лонсдейл? — запита строго Данте.
— Точно това, милорд. Върна се у дома от бала, накара Джейн да й приготви една чанта и тръгна с каретата на лорд Лонсдейл. Джейн трябваше да ви го каже чак утре сутринта, но ме изпрати да ви осведомя веднага.
Данте изригна една ругатня и се запъти към вратата.
— Алстън, къде отивате? — викна Парктън след него.
— Да доведа Есме. Тя е моя. Лонсдейл не може да я има.
— Късмет — извика след него Парктън. — Страхувам се, че ще ви е необходим.
10
Данте не тръгна веднага от Лондон. След като говори подробно с Джейн, той се възползва от връзките на лорд Парктън и купи специалния лиценз за женитба от епископа. Въпреки отлагането беше уверен, че ще настигне Есме, защото Лонсдейл нямаше да може да пътува по лошите пътища през най-тъмната част от нощта и щеше да му се наложи да спре в някой хан. Данте се надяваше да ги настигне, преди Лонсдейл да е вкарал Есме в леглото си. Нямаше кон, по-бърз от Кондор. Като знаеше, че Лонсдейл и Есме ще бъдат сами в хана, Данте изпадаше в неописуем гняв. Щяха ли да изпреварят брака си и да споделят леглото? Щеше ли Есме да се наслаждава на целувките на Лонсдейл? Той отпъди тези мисли и смушка Кондор, за да препусне в най-бързия си галоп.