Калвин извади една крона от джоба си и я подхвърли на ханджията.
— За една крона ще се намери ли нещо за ядене?
Ханджията я улови сръчно.
— Да, предполагам, че ще се намери нещо студено. Елате.
Калвин помогна на Есме да слезе, взе чантата й и я съпроводи вътре в хана. Само няколко души, твърде пияни, за да си отидат по домовете, бяха останали в общата зала, положили глави на нащърбените маси.
— Една стая ли искате или две? — запита ханджията.
— Две.
— Една.
Есме и Калвин проговориха едновременно.
— Какво да бъде? Една или две?
— Две — отговори Есме, хвърляйки поглед към Калвин, за да го накара да замълчи.
Ханджията бръкна под тезгяха.
— Ето ключовете. Първите две стаи вдясно на горния етаж. Настанявайте се както ви хареса.
— Храната — напомни му Калвин.
— Да, седнете долу на масата, ще донеса яденето там.
И се отдалечи, тътрейки крака и мърморейки си нещо за ранен час и неочаквани гости.
— Защо да не сме в една стая? — оплака се Калвин, когато се настаниха на масата. — Отдавна очаквах този ден.
— Ще имаме цял живот заедно, след като се оженим.
Честно казано, Есме не искаше и да помисли за интимност с Калвин. Този сценарий беше толкова отвращаващ, че тя почти загуби апетит и започна да се чуди как да го държи настрана от леглото си. Когато ханджията сложи пред тях чиния със студено месо, хляб и чаши с бира, тя беше много уморена, за да хапне каквото и да било. Калвин се нахвърли на храната, докато тя разсеяно побутваше своята.
Прозя се и бутна чинията си.
— Много съм изморена, Калвин. Дай ми ключа от моята стая, бих искала да се оттегля.
Калвин стана, заобиколи масата и помогна на Есме да се изправи.
— Ще те изпратя до стаята ти.
Той взе чантата й и я придружи нагоре по стълбите. Спря пред първата врата вдясно и я отключи. Есме влезе в една стаичка без всякакво осветление, само ивици светлина от настъпващата зора се процеждаха между завесите на прозореца.
— Ще запаля свещта — каза Калвин.
Пусна чантата й и бръкна в джоба си за кибрит. Есме потръпна и се приближи към прозореца, дръпвайки завесите, за да пусне светлината вътре. Не чу тихото щракване на ключа, който се завъртя в ключалката, защото умът й беше зает с мисълта за Данте и как го беше заблудила.
Свещта пламна, прогонвайки мрака. Есме се обърна с гръб към прозореца, различавайки в дъното на стаята едно легло и различни други мебели. Стаята изглеждаше чиста, макар и спартанска, но тя беше твърде уморена.
— Благодаря — каза Есме. — Ще бъда готова за тръгване след няколко часа сън.
— Не бързай. Можем да обядваме заедно по-късно, да прекарваме нощта тук и да тръгнем утре рано сутринта.
— Много добре, ще бъда готова, когато и ти бъдеш. Лека нощ, Калвин.
Той пристъпи към нея.
— Няма да си изляза, Есме.
Тя премига.
— Ка… какво? Сигурно се шегуваш. Ние не сме женени.
Калвин се засмя.
— Каква разлика може да има за няколко дни?
— Много голяма. Няма да спя с тебе, преди да сме се оженили.
Ъглите на устата на Калвин се обърнаха надолу.
— Не бъди толкова скромна. Искам те от много отдавна. Имах големи надежди за нас. С титлата на Алстън и с неговото богатство щяхме да бъдем любимците на обществото. А циганинът дойде и разруши всичко — изрече той със свиреп тон. — Е, той не може да те има, а аз няма да позволя на чичо ти да се опита да анулира брака ни. Освен това, циганинът няма да те иска, след като аз съм те притежавал.
Той се приближи към нея. Тя се помъчи да мине покрай него и да се добере до вратата. Той не се опита да я последва и тя почти веднага разбра причината. Вратата беше заключена и Калвин държеше ключа.
— Отвори вратата незабавно! — нареди Есме. — Няма начин да спя с тебе сега.
И може би никога, помисли тя. Започваше да съжалява за прибързаното си решение да избяга с Калвин. Трябваше да се изправи срещу Данте, да му разкаже какво беше научила, вместо да се втурне да бяга, наранена и с чувството, че е предадена. Откъде да е сигурна, че Калвин не я лъже?
Той хвана ръката й и я издърпа от вратата.
— Не те разбирам, Есме. Защо се противиш на това? Нашият брак беше предопределен. Ние сме един за друг. Аз съм добър любовник, ще видиш.
— Това е нещо, което ще науча, след като се оженим — настоя Есме. — Дотогава ще спим отделно.
Той я дръпна грубо към себе си.
— Стига с тези глупости. Ще те направя моя още сега.
Устните му плениха нейните с безжалостна решителност. Езикът му започна да опустошава устата й, тя се задави от неприятния вкус и го ухапа. Калвин изръмжа и я отблъсна.
— Защо направи това? Ако искаш груба игра, на драго сърце ще ти я дам.