Устата на Данте се изпъна в права линия, очите му бяха затворени.
— Ако мислиш, че съм те искал заради завещанието на дядо Алстън, значи нищичко не знаеш. Привличането помежду ни започна много преди да бях разбрал коя си. Забрави ли Бедфордския панаир?
Бузите на Есме пламнаха.
— Нали не вярваш, че бих изпитала нежни чувства към един циганин?
Един мускул заигра на бузата на Данте, животинско ръмжене изригна от гърлото му и се изплъзна между здраво стиснатите му зъби. Той хвана раменете й и заби пръсти в плътта й.
— Никога няма да простиш или да забравиш циганската ми кръв, нали? Моят произход винаги ще стои между нас. Няма значение колко силно те привличам или колко се наслаждаваш на любенето ни, защото винаги ще ме гледаш с очите на предразсъдъците.
Есме не го отрече, макар че неговото обвинение вече не беше вярно. Циганският произход на Данте започваше да става все по-маловажен за нея, въпреки възпитанието й, което подчертаваше значението на благородното потекло. Тя не се интересуваше от произхода му, беше започнала да мисли за него най-вече като за мъжа, който не й беше безразличен.
— Повече ме интересува да поговорим за завещанието на дядо ти — каза Есме, опитвайки се да смети темата. — Защо ме ухажваше? Защото беше принуден да го направиш, или защото наистина искаше да се ожениш за мене?
Данте се поколеба. Ако разкриеше сърцето си пред Есме, това би могло да му донесе огромна мъка. Не беше готов да й даде тази власт над себе си. Не и щом тя показваше само презрение към него.
— Както казах и преди, не приех титлата доброволно. Мога още утре да се откажа от нея и няма да съжалявам.
— Но няма да се откажеш.
— Няма. И причината няма нищо общо с тебе. — Ръцете му се отделиха от раменете й, спуснаха се към кръста й и я притеглиха към него. — Не се съмнявай, милейди, че те искам. Няма никакво значение, че си спала с Лонсдейл, защото въпреки всичко ще те имам. Ти си моя. Най-напред аз те направих моя.
Есме се опита да се измъкне от хватката му, но силата на Данте беше по-голяма от нейната.
— Ти взе каквото поиска без моето съгласие.
Нисък смях се изтръгна от гърдите на Данте.
— Не си го спомням по този начин.
— Арогантен нахалник.
Данте погледна изпомачканото легло, а после пак към нея.
— Спала си с Лонсдейл, за да ме нараниш ли? Или той те е насилил?
— Отказах да спя с него, преди да се оженим — измърмори Есме. — Затова той хукна да намери свещеник. Ще се оженим днес със специално разрешение.
Сърцето му трепна радостно. Тя не беше спала с Лонсдейл! Ръцете му я обгърнаха здраво.
— Този брак няма да се състои — изрече той свирепо. Зарадва се, като чу, че тя не е била съблазнена от Лонсдейл, и се закле, че това никога няма да се случи. — Ще се махнем оттук много преди той да се върне. Но най-напред смятам да ти покажа колко те искам.
— Сигурно няма да…
— О, да, милейди, точно това смятам да направя.
Хващайки колана на пеньоара й, той разхлаби възела и свлече дрехата по раменете й и надолу по ръцете. Тя остана пред него по риза, която не скриваше нищо от погледа му. Той я гледа до насита, преди да посегне към ръба и да го вдигне полека нагоре.
Тя хвана ръцете му.
— Не го прави, Данте.
Той нежно отмести ръцете й.
— Кажи ми, че не ме искаш.
Тя отвори уста, той я запълни с езика си. Зацелува я страстно, устните му изискваха отговор, езикът му я вкусваше и дразнеше, ръцете обгръщаха гърдите й, игриво пощипвайки зърната й. Той отдели уста от нейната, когато я чу да изстенва, после вдигна глава и се вгледа в очите й.
— Кажи ми, че не ме искаш — повтори той.
— Проклет да си, не играеш честно!
— Не играя, любов моя. Говоря сериозно.
Смъкна жакета си и разкопча ризата, Есме се взря във великолепния му гръден кош и погледът й последва линията от тъмни косми, която слизаше по тялото чак до ръба на панталоните му. Тя се опита да скрие възхищението си, но не й беше лесно. Данте притежаваше динамично присъствие, вродена мъжественост, която й въздействаше на сексуално равнище. Тя си спомни първия път, когато го беше видяла. Облечен в цигански дрехи, той не беше по-малко внушителен, отколкото сега, облечен като джентълмен, с лице, излъчващо желание.
Беше твърде мъжествен, за да бъде смятан за класически красавец. Неговото смесено потекло беше оформило силни, дръзки черти, смекчени от хипнотизиращите тъмни очи, засенчени от гъсти черни мигли. Той излъчваше власт. Това личеше от движенията му, от естествената авторитетност на походката му, от арогантно изправената му глава. Не го беше грижа, че има вид на циганин, защото никога не беше отричал наследството си, всъщност той се гордееше с него.