— Данте…
— Знам. Дръж се, любов моя, ще те поведа към ездата на живота ти.
Той навлезе рязко. Тя схвана бързо ритъма, раздвижвайки ханша си, за да посрещне тласъците му. Усещаше го толкова голям в себе си, че се уплаши, да не би да се пръсне, но се разтегна и го обгърна без трудност, докато стягащите стени на женствеността й създаваха възхитително търкане.
— Рай, истински рай — повтаряше Данте отново и отново, навлизайки все по-силно, по-дълбоко, сграбчил ханша й, за да я притисне към резките си тласъци.
Тя усещаше болезнено пулсиране. Горещо, вибриращо желание се разливаше из тялото й. Всеки тласък я разтърсваше, всяко оттегляне я оставяше в агония. Тя извика името му, молейки за още и още, докато умът й се изпразваше от всякаква мисъл. Насладата я пронизваше, нараствайки, докато изведнъж престана да има начало и край. Усилваше се, докато Есме се катереше с последни сили отново към върха.
Той й даде още. Отведе я по-високо, отколкото я беше отвеждал досега, изстрелвайки я към върха. И точно когато тя искаше да се отпусне като разтопена лава, той започна ново движение, увеличавайки скоростта, докато себевладеенето му отслабваше и движенията му ставаха все по-интензивни.
— Ела, полети с мене, любов моя — изрече той задъхано в ухото й. И те литнаха… нагоре, нагоре и надалече.
Есме отвори очи, усещайки, че Данте лежи до нея, потънал в дълбок сън. Тя се надигна на лакти и се вгледа в него. Слънчевата светлина хвърляше бронзови отблясъци по изпъкналите му скули и челюст, засенчвайки суровите очертания на лицето му. Наболата брада стоеше като сянка по брадичката му и по трапчинката под плътната му долна устна. Пръстите й копнееха да докоснат тази сурова мъжественост.
Още в момента на първата им среща Есме беше усетила нещо тъмно и болезнено да се рее над него. От време на време беше зървала наранена уязвимост в напрегнатия му тъмен поглед, кратък проблясък, моментално прогонван от широка усмивка, която блясваше на лицето му. Тя знаеше, че е бил изоставен от баща си и дядо си, той й беше признал, че нехае за титлата и богатството на Алстън. И все пак беше приел наследството си. Защо?
Би ли убил заради него?
Тръпка разтърси тялото й. Тя го погледна отново. Нейният цигански любовник изглеждаше толкова млад и безгрижен в съня си, че тя не можа да се сдържи да не се пресегне, за да отмести кичура твърда черна коса от челото му. Шокирано възклицание се изтръгна от устните й, когато той хвана ръката й.
— Ти си буден!
— Буден съм от известно време. Наистина ли видя нещо, което да ти е харесало?
Прехапвайки долната си устна, тя поклати отрицателно глава.
— Лъжкиня. — Той въздъхна и стана от леглото. — Смятах, че ще спя цяла седмица, но не мога да си позволя такъв разкош. — Хващайки ръцете и, той я издърпа да стане. — Стани, любов моя, трябва да тръгнем, преди Лонсдейл да се е върнал.
— Къде ще ме отведеш?
— Ще видиш.
— Трябва да се върна в Лондон. Не искам чичо Даниел да се безпокои за мене.
Той изсумтя насмешливо.
— Трябваше да се сетиш за това, преди да избягаш с Лонсдейл. Парктън знаеше, че ще те намеря, и ми повери да се погрижа за тебе.
— Той не знае онова, което аз знам — възрази Есме. — Ако го знаеше, никога нямаше да се съгласи да се ожениш за мене.
— Облечи се — изфуча Данте.
Докато той навличаше дрехите си, Есме се колебаеше, като че ли не знаеше какво да прави.
— Моля те, излез. Искам да отмия миризмата ти от тялото си.
Данте се ухили.
— На мене ми харесва как миришеш. По това си личи, че си моя.
— Данте…
— Много добре, ще те чакам долу. Конят ми ще трябва да ни носи двамата, но съм сигурен, че ще се справи. — Той отвори вратата. — Не се бави. Ако Лонсдейл се върне и ме предизвика, знаеш кой ще победи.
Есме вдигна свещника и го хвърли по него. Вратата се затвори зад Данте точно навреме, свещникът се удари звучно в нея и тупна на пода. Тя изруга съвсем не по дамски, обръщайки се към умивалника, за да се измие набързо. Знаеше, че Калвин няма шанс да победи Данте. Циганинът беше не само всепризнат любовник, тренираното му тяло издаваше, че притежава огромна сила. Къде щеше да я заведе, ако не в Лондон?
Данте би трябвало да ликува, но настроението му далече не беше весело. Той можеше да се люби с Есме до второ пришествие и дори тя да се наслаждаваше на всяка минута, прекарана с него, все пак го смяташе за недостоен. Той никога нямаше да бъде друго, освен нейният цигански любовник. Не би заставил Есме да се омъжи за него, реши той. Но преди да я върне в Лондон, щеше да й покаже как беше живял, преди да наследи титлата.