Той влезе в общата зала, за да изчака Есме. Макар че сега имаше повече клиенти, Данте намери свободна маса. Кръчмарят веднага се приближи към него.
— Добре ли мина срещата със сестра ви, милорд?
— Чудесно — отговори Данте.
— Готвачката ми тъкмо приготвя сватбената гощавка.
Данте въздъхна.
— Добри ми господине, страхувам се, че сватбата се отменя. Сестра ми промени решението си и ще замине с мене веднага щом се приготви.
Ханджията зяпна.
— Сигурен ли сте, милорд? Може би милейди би трябвало да почака лорд Лонсдейл да се върне и да се разберат.
Данте въздъхна.
— Уви, тя е доста разстроена и отказа да го чака. Кажете на лорд Лонсдейл, че ще поговорим за това в Лондон.
Кръчмарят се отдалечи, мърморейки под нос нещо за непостоянството на жените, особено на благородните. Данте трябваше да се съгласи с него, защото нищо в миналото му не го беше подготвило за жена като Есме.
Обектът на мислите му се появи на най-горното стъпало. Данте тръгна нагоре, за да я посрещне.
— Добре, готова си — каза той. Взе чантата и с едната си ръка, а с другата я хвана за лакътя. — Тръгваме ли?
Двамата слязоха заедно по стъпалата. Ханджията ги пресрещна пред вратата.
— Сигурна ли сте, че искате да направите това, милейди? Лорд Лонсдейл ще бъде разочарован след целия труд, който си е дал.
Есме хвърли смразяващ поглед към Данте, когато той отговори вместо нея:
— Страхувам се, че сестра ми е твърдо решена.
— Ще ви трябва карета за дамата — посъветва ги ханджията. — В селото дават коли и коне под наем, ако искате да яздите. Може би ще срещнете лорд Лонсдейл по пътя и ще му обясните защо сватбата е отменена.
Не и ако аз имам какво да кажа по този въпрос.
— Благодаря, добри ми човече — отвърна Данте, изваждайки една монета от джоба си, за да я подхвърли на ханджията. — Това е за труда ви.
— Ще се погрижа да доведат коня ви, милорд — каза ханджията, докато прибираше монетата, и се отдалечи, като си подсвиркваше.
Когато конярят доведе Кондор, Данте прошепна няколко думи на ухото на животното, докато привързваше чантата на Есме към седлото.
— Сигурен ли си, че конят ти ще може да носи още един човек? — запита Есме.
— Няма да пътуваме много.
Хващайки я през кръста, той я настани на седлото и се качи зад нея. Кондор пое допълнителната тежест без оплакване, докато Данте го насочваше на юг по пътя към Хийт.
— Това не е пътят за Лондон — каза Есме. — Имам право да знам къде ме водиш.
— Загуби това право, когато избяга с Лонсдейл и ме прати в погрешна посока. Мислиш, че стоя много под тебе, за да стана твой съпруг, въпреки че съм маркиз, един от най-високите рангове в кралството.
— И забрави да ми кажеш, че трябва да се ожениш за мене, за да задържиш наследството си. Никой няма да ме накара да се омъжа за циганин.
Данте стисна зъби. Ето го пак предразсъдъка на Есме срещу потеклото му.
— Не те чух да се оплакваш, когато те любих.
Есме си пожела да можеше да отговори както трябва на тази обида. Когато му позволи да се люби с нея, това й изглеждаше необяснимо правилно в онзи момент, неговите талантливи ръце и уста бяха прогонили всяка мисъл от ума й. Тя беше невинна първия път, когато той я беше съблазнил, сега не можеше да му устои.
Ако Калвин не беше разкрил условията на завещанието на лорд Алстън, Есме щеше да повярва, че Данте наистина се е привързал към нея. Каква глупачка е била. Бяха я учили, че циганите са лъжци и крадци, Данте, както се вижда, не беше изключение. Той я беше излъгал за чувствата си към нея, беше отнел титлата на Калвин, а после беше откраднал и сърцето й.
Беше късен следобед, когато виконт Лонсдейл се върна в „Рогач и рог“ с преподобния Дикенс. Влизайки наперено в хана, виконтът потърси ханджията.
— Къде е бъдещата ми булка? Чака ли ме в стаята си?
— Ъ-ъ… не точно, милорд — отговори ханджията със смутен вид. Калвин усети първото бодване на тревогата.
— Къде е тя?
— Дамата тръгна с брат си, милорд.
— С брат си ли? С брат си? Есме няма брат. Каква е тази глупост?
— Сигурно грешите, милорд. Чух маркиз Алстън съвсем ясно, той каза, че е брат на милейди. Поговориха насаме известно време, преди той да излезе от стаята на милейди. Негова светлост ме осведоми, че тя е променила решението си относно сватбата и е решила да се върне с него в Лондон.
— По дяволите! — изригна Лонсдейл. — Как сте я оставили да си тръгне?
— Вижте, вижте — намеси се преподобният Дикенс. — Казахте, че дамата била склонна да се ожените.