— Беше! И още е! Това копеле Алстън ми я открадна под носа.
— Дамата тръгна доброволно — каза ханджията с отбранителен тон.
— Ще ме върнете незабавно в града — настоя духовникът. — Вече нямате нужда от услугите ми. Знаех си, че не биваше да ви позволявам да ме довлечете тук.
И като се завъртя, той се върна към каретата, за да изчака там Лонсдейл.
Ярост разтърсваше виконта. Как ги беше открил Алстън? Вместо да е на път към Гретна Грийн, той му беше откраднал Есме.
По дяволите! Нямаше начин да позволи на Алстън да му отнеме всичко, което му принадлежеше. Той беше раболепничил пред вуйчо си до припадък, беше се съгласявал с желанията му, отиваше при него веднага щом бъдеше повикан. И за награда го бяха обезнаследили. Какво бяха онези въшливи хиляда лири годишно, когато можеше да има всичко? Циганинът щеше да си плати за тази подлост.
— Сигурен ли сте, че лорд Алстън е казал, че отвежда лейди Есме в Лондон?
— Да, милорд, така е. — И ханджията почеса четинестата си брада. — Странно, но конярят каза, че негова светлост и дамата свърнали на юг, към брега.
Юмруците на Лонсдейл се свиха.
— Сигурен ли сте?
— О, да. Елмър не е най-умният на света, но познава посоките. — И той погледна към каретата на Лонсдейл. — Най-добре откарайте преподобния в града. И той не ми изглежда много доволен.
Лонсдейл изруга гневно. Проклет циганин! Проклет да е и вуйчо му, че бе променил завещанието си! Ако Алстън убеди Есме да се омъжи за него, всичко е изгубено.
Данте и Есме стигнаха Хийт, когато мракът слизаше над земята. Стомахът на Есме къркореше, напомняйки й, че не е яла от обяд.
— Ще спрем ли в някой хан да пренощуваме?
— Не, вече сме близо, за да спираме сега.
— Ако не ме лъже паметта, единственият град между Хийт и Брайтън е Луис.
Данте като че ли не се обезпокои, когато напуснаха селцето Хийт. Есме бе полузаспала, отпуснала се на широките му гърди, когато изкусителната миризма на храна, приготвяна на открит огън, стигна до нея с хладния повей на бриза. Тя се оживи незабавно и подуши въздуха. После видя тънка ивица пушек да се издига над короните на дърветата. Обърна се, за да каже това на Данте, но още преди да го направи, той насочи Кондор по една тясна пътечка.
Тревога се разля из Есме.
— Къде отиваме?
Данте просто й се усмихна. Тя започна да се притеснява, когато изровеният път ги поведе през гората. Не можеше да си представи каква лудост е намислил, даже не искаше и да мисли за това.
Накрая те излязоха на една полянка, осеяна с огньове. Присвивайки очи, за да вижда по-ясно през синята мъглица, Есме забеляза няколко фургона и гъмжило от хора край тях. Тълпата мъже, жени и деца бе облечена в живописни цигански дрехи, някои готвеха на огньовете, докато други приказваха и се смееха, събрани на групи. Лай на кучета оповести пристигането им.
— Какво правим тук? — запита Есме.
Данте не отговори, той се взираше в една дребна, сбръчкана женица, която бъркаше нещо в чайника на огъня. Тя вдигна поглед, видя го и се втурна към него, викайки името му. Данте слезе от коня, вдигна жената на ръце и я прегърна силно.
Есме разпозна жената, това беше гадателката от Бедфордския панаир, бабата на Данте. Дядо му веднага дойде при тях. След кратък разговор Данте се върна към коня си и свали Есме от седлото.
— Бабо, дядо, приветствайте лейди Есме Харкорт. Тя ще ни бъде гостенка.
Есме го изгледа изумено, но успя да се усмихне и да поздрави възрастната двойка.
— Аз съм Карлота, а това е Шандор — каза Карлота, докато представяше съпруга си и себе си. — Добре дошла в скромния ни дом. Надяваме се тук да ви бъде приятно.
Не е много вероятно, помисли кисело Есме. Но тъй като не искаше да наскърби бабата и дядото на Данте, запази мислите си за себе си.
— Данте! — процепи въздуха висок женски писък.
След миг една млада жена се хвърли в ръцете на Данте. Той я хвана и прие излиятелната целувка, която тя лепна на устните му.
— Ти се върна! Знаех си, че не можеш да останеш там.
Данте я отстрани със смях от себе си.
— Дръж се прилично, Лорета.
Есме наблюдаваше сцената с лошо настроение. Очевидно Данте и Лорета бяха бивши любовници. Той наистина ли възнамеряваше пак да се хване с нея? Есме си каза, че всъщност това не я интересува. Нямаше намерение да се омъжва за циганина. Циганите не принадлежаха към възпитаното общество. Данте би трябвало да се върне при своите хора и да се ожени за Лорета. Това беше животът, на който той беше свикнал, животът, който заслужаваше. Калвин би станал много по-добър маркиз.
Данте се обърна към Есме.
— Лорета, това е лейди Есме Харкорт.
— Какво прави тази гаджа тук? — изсъска Лорета.