— Веднага ще си тръгна — отговори намусено Есме. — Не ми е мястото тук.
Данте я хвана за ръката, когато тя се обърна, за да си тръгне.
— Никъде няма да ходиш.
И се обърна към Карлота.
— Бабо, лейди Есме пътува дълго време, и двамата сме уморени и гладни. Покажи на милейди къде може да се измие, докато аз се видя с приятелите си.
Карлота хвана Есме под ръка и я поведе към ярко украсения си фургон.
— Толкова се радвам, че Данте ви намери, милейди — призна тя. — Слава богу, че посланието ми е стигнало до него. Ако се беше насочил на север, това щеше да бъде сериозна грешка.
Есме изгледа смаяно Карлота.
— Пратили сте съобщение на Данте? Как?
— Беше мислено послание, милейди.
Есме знаеше, че Карлота е гадателка, и се запита дали има някаква реална сила извън гледаческите шмекерии. Отдавна беше известно, че циганите гадатели прилагаха трикове, за да убедят нищо неподозиращите клиенти да се разделят с парите си. Няколкото пъти, когато Есме беше ходила да й предсказват бъдещето, бяха по-скоро за забавление. Не беше повярвала и на една дума от казаното.
— Ние с Шандор споделяме този фургон — каза Карлота, подканвайки Есме да се качи по стъпалата. — Ще намерите вода и чисти кърпи на закачалката. Никой няма да ви безпокои. Елате, когато сте готова. Заешкото задушено, което къкри на огъня, скоро ще бъде готово.
Есме влезе във фургона. Свещта, поставена на една масичка, прогонваше тъмните сенки, докато здрачът преминаваше в нощ. Тя се огледа, отбелязвайки, че пространството във фургона е използвано изцяло. Това беше очарователно по някакъв крещящ начин.
Чу се почукване на вратата.
— Аз съм Шандор, милейди. Нося чантата ви. Може ли да вляза?
Есме отвори вратата, за да пусне дядото на Данте. Фини бръчици кръстосваха тъмното му лице, но откритата му усмивка го правеше да изглежда без възраст.
— Благодаря — изрече тя, докато той слагаше чантата й зад вратата.
— Надявам се тук да ви хареса, милейди — каза Шандор. — Данте сигурно има причина, за да ви доведе.
— Вече знам причината. Той иска да се ожени за мене — обясни Есме. — Завещанието на лорд Алстън изисква ние с него да се оженим. Ако Данте не успее да ме убеди да го сторя, титлата, което той наследи, ще премине към лорд Лонсдейл.
Наскърбеното изражение на Шандор накара Есме да съжали за думите си.
— Моля ви, простете ми — измърмори тя. — Гладна съм, уморена съм и не мисля какво казвам.
Шандор прие извинението й с кимване и излезе, затваряйки полека вратата зад себе си. Есме въздъхна. Със сигурност не правеше добро впечатление на семейството на Данте. Нищо от това, което беше чувала и което знаеше за циганите, не беше ласкателно, но Шандор и Карлота се отнасяха много любезно с нея.
Тя намери каната с прясна вода и наля от нея в легена. С помощта на сапуна и кесията за баня, които откри наблизо, тя се зае да остъргва праха от пътя, залепнал по кожата й. Онова, което в действителност искаше, беше една хубава топла вана, но предположи, че ще трябва да почака, докато се върне в Лондон, което се надяваше да стане в скоро време.
Преди да излезе от фургона, тя среса косата си и я върза с една панделка. Когато се присъедини към Карлота и Шандор, Данте вече я очакваше.
— Ето те и тебе — изрече той. — Надявам се да си толкова гладна, колкото и аз. Баба е отлична готвачка.
До обезопасения огън беше поставена маса, отрупана с прибори за хранене и оградена с две пейки. Данте съпроводи Есме до едната скамейка и седна до нея. Карлота сипа задушено в четири купи и ги сложи на масата. После влезе във фургона и се върна със самун хляб.
Задушеното миришеше толкова хубаво, че Есме си пожела да можеше веднага да му се нахвърли, но изчака, докато Карлота се присъедини към тях. Първата лъжица беше истинска наслада, тя затвори очи, наслаждавайки се на вкуса. Тъкмо щеше да вземе втора лъжица, когато Шандор й подаде хляба. Когато стана очевидно, че тя не знае какво да направи, Данте го взе от нея, отчупи голямо парче и й го подаде.
— Ние тук не държим на церемониите — каза той, докато отчупваше парче хляб и за себе си.
Когато Данте топна залъка си в задушеното, за да попие възхитителния сос, Есме направи същото. Не можа да си спомни кога нещо й е било толкова вкусно, колкото това обикновено заешко задушено. Дори прие втора порция, преди да обяви, че се е нахранила.
— Сигурно ще искаш да се оттеглиш — каза Данте, ставайки от масата. — Ще ти покажа къде ще спиш.
— Това, което наистина искам, е една вана — изрече замечтано Есме.
— Седяща вана е най-доброто, което мога да ти предложа — отвърна Данте. — Ще донеса вода от ручея и ще я стопля на огъня. Ела, ще те заведа в твоя фургон.