Седящата вана се оказа корито, което Данте отвърза от задната част на фургона и внесе вътре. Преди да излезе, той запали печката. Топлина се разля из фургона, прогонвайки хладината на нощта.
След като водата беше стоплена, Данте напълни ваната и донесе чантата на Есме от фургона на Карлота. Когато Есме видя, че той не бърза да си тръгва, тя разбра защо.
— Чий е този фургон?
— Мой. Дадох го на Роло, но сега пак е мой. Освен ако — усмихна се той — не предпочиташ да делиш един фургон с Лорета?
Есме го изгледа убийствено.
— Не, благодаря. Колко време ще останем тук?
Данте вдигна рамене.
— Не съм сигурен.
— Къде ще спиш?
Тъмните му вежди се вдигнаха.
— Това покана ли е?
— Не, разбира се. Нищо от това, което правиш или казваш, няма да ме убеди да се омъжа за тебе. А сега, моля те, ще излезеш ли? Водата ми изстива.
— Мога да остана и да ти измия гърба.
— Мога да се справя. Моля те, излез, Данте. Изморена съм.
Той се оттегли нерешително. Нямаше представа какво го беше прихванало да води Есме тук вместо в Лондон. Знаеше, че не е свикнала с неговите хора, но му се искаше тя да се запознае с Карлота и Шандор. Искаше тя да знае, че има добри хора във всяка култура.
Тъкмо се беше запътил да поговори с баба си, когато Лорета се изпречи на пътя му.
— Да не си полудял, Данте? Защо си довел тази гаджа сред нас? Любовница ли ти е?
— Не е твоя работа каква ми е, Лорета. Тя няма нищо общо с тебе.
Лорета се присламчи с едно рамо към него, отърквайки се о твърдото му тяло.
— Липсваше ми. — И махна към фургона на Есме. — Ще споделиш ли леглото си с тази гаджа?
— Може би — предположи той.
Лорета обви ръце около врата му, привличайки главата му, за да го целуне.
— Тази белезникава англичанка не може да те задоволи така, както аз. Ако си търсиш къде да спиш, можеш да споделиш леглото ми. — И тя го целуна, многозначително удължавайки контакта на устните им.
Данте се опита да я отстрани, но тя се беше вкопчила в него с непоколебима жажда. Тъй като не искаше да прилага физическа сила, той просто отказа да й съдейства. В крайна сметка, мина му през ума, целувката щеше да стигне до естествения си край.
Есме довърши банята си и навлече нощницата и пеньоара си, чувствайки се по-добре, откакто беше напуснала Лондон. Ваната заемаше толкова пространство, че тя едва можа да стигне до леглото. Запита се дали Данте ще се върне да я отнесе. Запита се и къде ли е тоалетната, защото не беше намерила нощно гърне във фургона. Нуждата й беше настоятелна, затова реши да намери Карлота и да я запита.
Есме се поколеба на вратата, питайки се дали трябва да се облече, преди да излезе от фургона. Тъй като не видя никого наблизо, тя се загърна с наметалото си и слезе по трите стъпала. Пристъпи към фургона на Карлота и замря на място, когато видя Данте и Лорета в страстна прегръдка, слели устни в палеща целувка.
Сигурно беше издала някакъв звук, защото Данте рязко отблъсна Лорета от себе си.
— Есме, имаш ли нужда от нещо?
— Исках да изнесеш ваната — изрече тя хладно, — но виждам, че си зает.
— Изнеси си я сама — изфуча Лорета. — Тук няма слуги. Ромите си вършат всичко сами.
— Стига, Лорета — предупреди я Данте. — Ще се погрижа за ваната, Есме.
Тя се извърна, кипейки вътрешно заради начина, по който жените се лепяха на Данте. Кимна и продължи към фургона на Карлота.
Намери я седнала на стъпалата на фургона заедно с Шандор. Карлота я посрещна с топла усмивка.
— Може ли да поговоря насаме с вас? — изрече Есме, отправяйки извинителна усмивка към Шандор.
Той се изправи.
— Ще отида при внука ни, май има нужда някой да го спаси. Есме погледна към Данте, видя, че още говори с любовницата си, и се извърна. Циганинът като че ли не можеше да се посвети само на една жена. Проклинайки глупостта си, Есме осъзна, че би трябвало да не се заблуждава, че Данте се интересува от нея. Единствената причина да се люби с нея беше, защото това удовлетворяваше сладострастната му природа. Тя не искаше да има някой мъж при такива условия.
Есме се настани до Карлота на стъпалата. Старата жена потупа ръката й.
— Удобно ли ви е във фургона ни, милейди?
— Да… удобно ми е — призна Есме. Наведе се към старата жена с пламнали от смущение бузи. — Дойдох да попитам за тоалетната. Не намерих нощно гърне във фургона.
— А — изрече разбиращо Карлота. — Ние, ромите, не сме толкова изтънчени в навиците си като гаджите. — И тя махна към околната гора. — Живеем от земята и я използваме за много цели. Мъжете обикновено ходят вляво от лагера, а жените вдясно. Къпем се в ручея, докато не стане много студено, после се отказваме от къпането, докато времето не позволява. Освен Данте, той много обича чиста кожа. Мисля, че е развил този навик да се къпе често в университета. Затова можа да ви намери вана, когато го помолихте. Редовно я използваше през зимата.