Есме погледна към гората, шокирана от разкритието на Карлота. Научаваше за циганите повече, отколкото би искала да знае. Но повикът на природата беше твърде неотложен, за да го пренебрегне.
Тя погледна към тъмната гора и потръпна. Дългите сенки изглеждаха като митични чудовища, протягащи се, за да я докопат с ноктите си. Преглъщайки страха си, тя благодари на Карлота и се запъти към очакващите я чудовища. Поколеба се, когато стигна до края на полянката, но след миг се гмурна в тъмните, осезаеми сенки.
По-късно, след като беше задоволила нуждите си, Есме се присмя на страховете си и се запъти към лагера. Беше направила само две крачки, когато една фигура се надигна пред нея. Есме изкрещя пронизително и отстъпи назад. Фигурата полека прие формата на жена. Жената се отдели от плътната сянка и излезе под лунната светлина, процеждаща се през една пролука в короните на дърветата.
— Лорета! Изплаши ме — каза Есме разтреперана. Опита се да мине покрай циганката.
Лорета я сграбчи за ръката, впивайки пръсти в плътта й.
— Не ти е мястото тук, гаджо. Връщай се при твоите хора. Данте е мой. Винаги е бил мой.
Есме се засмя.
— Данте не може да бъде верен на една жена. Сигурно вече го знаеш.
Лорета отметна дългата си абаносова коса.
— Той винаги се връща при мене. Искам да си идеш.
— И аз искам. Данте ме доведе тук против волята ми.
— Пфу! Той е полудял по тебе. Но аз мога да поправя това.
И тя изведнъж извади изпод дрехите си един зловещо изглеждащ кинжал и се хвърли върху Есме. Волята за живот раздвижи инстинктите на Есме. Хващайки китката на Лорета, тя се опита да измъкне острието от нея. И макар че силата на циганката беше невероятна, Есме не й отстъпваше. Изправена срещу собствената си тленност, тя се хвърли в свирепа битка.
Двете се бориха няколко минути, докато неочакваният прилив на адреналин не даде на Есме нови сили. Тя блъсна със замах Лорета на земята и бързо се затича сред дърветата, докато не излезе на полянката. Трепереше и едва си поемаше дъх, когато стигна до фургона си. Втурна се вътре, затръшна вратата и спусна резето.
Въздишката на облекчение замря в гърлото и, когато видя Данте изтегнат на леглото с опасен блясък в очите.
12
— Любовницата ти се опита да ме убие! — извика Есме, все още разтреперана от близката си среща със смъртта.
Данте скочи от леглото.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Питай Лорета, Тя ми извади нож. — И Есме го изгледа с присвити очи. — Какво има у тебе, че кара жените да търсят вниманието ти?
Опъвал уста в права линия, Данте отстрани Есме от вратата, вдигна резето и я отвори. Тя го последва навън.
— Какво ще правиш?
— Ще намеря Лорета и ще разнищя тази работа. Как смее тя да те заплашва!
Есме го хвана за ръката.
— Чакай! Имам по-добро решение. Върни ме в Лондон. Тук не ме искат.
— Исках да опознаеш Карлота и Шандор. Те са моето семейство, исках да ги опознаеш, както аз ги познавам. Надявах се, че като ги опознаеш, ще промениш закостенелите си схващания за питаните.
— Не се съмнявам, че обичаш дядо си и баба си, те ми изглеждат добри хора, но мястото ми не е тук. След като Лорета се опита за ме убие, ме е страх да отида в гората сама, за да… да се погрижа за личните си нужди.
— Няма да ходиш никъде сама — предложи Данте, — аз ще те придружавам.
Есме въздъхна раздразнено.
— Бъди реалист, Данте. Не можеш постоянно да бъдеш с мене всяка минута от всеки ден.
Изражението му стана каменно.
— Може би не, но мога да предупредя Лорета, че няма да търпя подобно поведение от нейна страна. Остани още няколко дни с дядо и баба — това е всичко, което искам от тебе. Обещах на чичо ти, че ще те върна жива и здрава в Лондон, и така ще направя.
— Сега е късно. Можеш да говориш с Лорета утре.
— Това не може да чака. Няма да се бавя.
Данте излезе, излъчвайки гняв с всяка стъпка. Светлината, струяща от прозореца на Лорета, говореше, че още не се е оттеглила за сън. Той изкачи стъпалата и почука рязко на вратата.
— Кой е?
— Данте.
Лорета отвори вратата с приветлива усмивка на лице. Хващайки ръката на Данте, тя го дръпна да влезе и затвори вратата.
— Знаех си, че ще дойдеш.
— Тук съм, но не поради тази причина, за която си се сетила. Какво, по дяволите, си мислиш? Вярваш ли, че като нападнеш Есме, ще ми станеш по-мила?