— Тя ти е казала — изфуча Лорета.
— Смятала си, че нямаше да ми каже?
— Тази дамичка не те иска, Данте. Толкова ли си сляп, че не виждаш? Тя се свива всеки път, когато някой от нашите хора се приближи към нея. Не съм искала да я нараня. Просто исках да я сплаша и да си тръгне.
Данте се вгледа в лицето на огнената красавица, търсейки да зърне истината. Знаеше, че Лорета е ужасно ревнива, но би ли убила от ревност?
— Това, което имаше между мене и тебе, не беше нищо друго, освен секс — изрече той меко. — Знаеш, че спях и с други жени, знам, че и ти спеше с други мъже, така че какво у Есме пробужда ревността ти?
На екзотично красивото лице на Лорета се настани израз на мрачна отмъстителност, докато очите й хвърляха заплашителен поглед към Данте.
— Другите жени не ме интересуваха, те не означаваха нищо за тебе. Но тази е различна. Само тя от всички жени в миналото ти е докоснала сърцето ти. Чуй ме, Данте, защото ти казвам истината. Нежните ти чувства към тази гаджа са неуместни. Очите я издават. Те не показват нищо друго, освен презрение към тебе и към нашите хора. Питай Карлота, ако не ми вярваш.
Данте се страхуваше, че думите на Лорета са верни, но предпочете да не се съсредоточава върху тях. Още таеше надежда, че ще промени мнението на Есме по отношение на своите хора. Не, не беше вярно, той имаше само едни топящи се надежди и почти нищо друго.
— Какво очакваше, като нападна Есме? Дори ако тя се върне в Лондон, това няма да промени нищо между нас.
— Ти трябва да се ожениш за някоя — отвърна Лорета. — Ние с тебе си подхождаме във всичко. Една високопоставена дама никога няма да се омъжи за циганин. Независимо от всичко ти си оставаш циганин, Данте. Милейди няма да те иска и ти ще допълзиш отново при мене.
Гневът на Данте пламна.
— Все пак това не ти дава право да убиваш Есме или да я сплашваш. Само опитай още веднъж да застрашиш живота й и много ще съжаляваш. Ясно ли ти е?
Лорета отметна глава и гарвановочерната й грива се разпиля по раменете й. Сложила ръце на кръста си, тя се примъкна към Данте. Ароматът на женска възбуда го накара да отстъпи една крачка. Някога това щеше да бъде единствената подкана, от която щеше да има нужда, за да метне Лорета на леглото и да приеме онова, което тя така щедро му предлагаше. Но нещата се бяха променили след онези безгрижни дни. Есме беше влязла в живота му.
— Тези примамки действаха някога, но аз се промених — заяви Данте.
— Пфу! Ти си мъж, нали? Дори маркизът си има потребности. — Ръцете й се обвиха около кръста му. — Нека те задоволя. Винаги ни е било добре заедно.
Той я отблъсна.
— Не съм дошъл да правя секс, Лорета. Предлагам да се насочиш към Роло. Той те иска въпреки недостатъците ти. Всичко, което искам от тебе, е да обещаеш, че ще стои далече от Есме, докато е тук при нас. Само да се опиташ отново да я нараниш, ще накарам да те изгонят от катуна. Шандор ще се съгласи с мене, защото той не понася насилието.
Цупейки се, Лорета се извърна с гръб.
— Много добре, обещавам.
Данте не й вярваше. Докато не върнеше Есме в Лондон, се закле, че ще бди неотстъпно над нея. Оставяйки Лорета на мрачното й настроение, той се върна във фургона си при Есме. Беше изтощен. Не беше спал, откакто излезе от Лондон. Вратата не беше затворена, той я отвори и влезе вътре. Есме стана, когато го видя да влиза.
— Видя ли се с Лорета? Какво ти каза?
— Каза, че нямала намерение да те нарани.
— И ти й повярва?
— Не. Затова я предупредих. Не вярвам, че ще се опита отново да те нарани.
Есме се вгледа в лицето му.
— Не ми изглеждаш убеден.
Данте вдигна рамене.
— Няма нищо сигурно при Лорета. Но бъди сигурна, че ще я наблюдавам строго. Искам да си легна, изтощен съм.
— Тук ли ще спиш?
Данте съблече жакета и ризата си.
— Просто искам да спя, много съм уморен, за да се опитам да доставя удоволствие на двама ни.
Той седна на ръба на леглото и свали обувките и чорапите си. Есме го наблюдаваше внимателно. Наистина й се видя уморен. Може би действително възнамеряваше да спи. Тя не искаше той отново да я докосне, защото знаеше какво щеше да последва.
Данте не си даде труда да свали панталоните си. Просто се изтегна на леглото, обърна се, изпъшка и заспа. Есме не можеше да реши дали е облекчена или разочарована. Без да го изпуска от очи, тя свали пеньоара си и легна до него. След няколко минути и тя спеше също толкова непробудно като него.
Данте го нямаше, когато Есме се събуди на следващата сутрин. Всъщност беше спала добре, успокоена от топлината на голямото тяло на Данте до нея. Възхитителната миризма на готвено, влизаща през отворения прозорец, я убеди да се облече и да си потърси нещо за закуска.