Скромният й гардероб вече изглеждаше доста зле, но тя откри една пола и една блуза в чантата си, намери, че не са чак толкова измачкани, и ги облече, след като изми лицето и ръцете си. Среса косата си и я остави пусната, защото нямаше кой да й помогне да си направи по-сложна прическа. Когато свърши, излезе от фургона и се огледа наоколо.
Лагерът беше доста оживен. Лаещи кучета се гонеха с децата, мъжете вършеха разни работи, докато жените се суетяха около огньовете. Есме заобиколи група мъже и се запъти към гората със зачервени от смущение бузи. Притесняваше се, че всички разбират накъде се е запътила и защо. Уединението като че ли не съществуваше в циганската общност.
В гората не й се случи нищо неочаквано. Тя си свърши работата и намери Данте да я чака в края на полянката.
— Какво правиш тук? Тази страна е за жените.
— Казах, че ще те пазя, докато си тук, и говорех напълно сериозно. Карлота е приготвила закуската, да не я караме да чака.
— Ще дойда веднага щом си измия ръцете на ручея — отвърна Есме.
Данте я съпроводи до ручея, изчака я да си измие ръцете и я придружи до фургона на Карлота. Хладният, чист въздух беше събудил огромен апетит у Есме. Тя се наяде с яйца, бекон, овесена каша и хляб. След като се нахрани, благодари на Карлота и се запъти към фургона си.
Данте я настигна.
— Бих искал да те запозная с някои от моите приятелки.
Той я хвана за ръка и я поведе към група жени, седнали около една маса.
Макар че всички я поздравиха учтиво, като че ли се чудеха какво ли прави тя в живота на Данте и в тяхната общност. Въпреки това жените се опитаха да я накарат да се заинтересува от това, с което се занимаваха — правенето на разни дреболийки и низането на гердани от стъклени мъниста, които щяха да продават по панаирите.
Отначало сдържана, Есме се присъедини към заниманията им и откри, че харесва тези жени, чиито разговори и мечти малко се отличаваха от тези в нейната собствена култура.
— Внимавайте за Лорета — прошепна една жена на име Сирина. — Тя ревнува Данте от вас, смята го за своя собственост.
— Вече го разбрах по трудния начин — призна Есме без никакви извъртания.
За нейна изненада денят мина приятно. Верен на думата си, Данте се навърташе покрай нея през по-голямата част от деня, отказвайки да й позволи да излезе извън полезрението му. Не се налагаше, защото Лорета се държеше далече от нея, пронизвайки я само с мрачната заплаха в погледа си.
След вечерята няколко мъже запалиха огън в средата на лагера, докато други се събраха наоколо с най-различни музикални инструменти.
— Ела да се позабавляваш — каза й Данте.
— Какво става? — запита Есме, когато мъже, жени и деца започнаха да се събират около най-големия лагерен огън.
— Гледай и ще видиш.
Първите трели на цигулката привлякоха Есме към огъня. Музиката, отначало мека и мелодична, скоро стана по-жива, привличайки танцьорите към разчистеното място до огъня. Лорета беше сред тях. Темпото се забърза, танцьорите се завъртяха във вихрушка от въртене на цветисти поли и проблясващи крака. Жените се въртяха, показвайки глезени, бедра и изкусително проблясващи задни части, докато мъжете подскачаха нависоко. Танцът представляваше съблазнителен показ на нескривана сексуалност. Есме не можеше да отвърне поглед.
Внезапно Лорета се появи пред Данте, полюшвайки се като тръстика под вятъра, подканвайки го да се присъедини към нея с примамващ пръст и съблазнително поклащане на хълбоците. Той се засмя и скочи сред танцьорите. Тя не можа да не се възхити на плавните движения на танцьорите, на трескавия им ентусиазъм. Започна да пляска с ръце и да тупа с крак в такт с музиката.
Изведнъж Данте застана преди нея, подавайки й ръка. Привлечена от блясъка на предизвикателството в очите му, тя положи нейната ръка в неговата и му позволи да я притегли в танца.
Тогава, разбирайки какво се очакваше от нея, тя прошепна:
— Данте, не мога. Не знам какво да правя.
— Следвай ме — отговори той, завъртайки я така, че полите й се развяха около коленете й.
Магията на музиката, лудостта на момента завладяха Есме, вливайки в нея разюзданост, каквато тя не беше знаела, че притежава. Краката й като че ли не стъпваха на земята, докато тя следваше умелото водачество на Данте. Как й се искаше да има дрънчащи звънчета на полата си, като другите жени, за да може да танцува под такта на собственото си темпо. Музиката стигна диво кресчендо. Данте сграбчи Есме за кръста, вдигна я високо и я завъртя за замайващия финал.
И двамата още пъшкаха от усилието, докато танцьорите започваха да се пръскат, стрелкащи чувствени погледи, с напрегнати тела, трептящи от неизречена жажда. Вместо да я пусне, Данте я вдигна на ръце и я понесе далече от лагерния огън. Многозначителен смях ги изпроводи, но те не го чуха.