Но той не спря.
Езикът му започна своята сексуална мелодия пред портала на нейната женственост, после се плъзна навътре, за да вкусва и да дразни. Беше безпощадно обстоен, задържайки хълбоците й на място, за да не й позволи да му се изплъзне.
Есме усети как в нея нещо започва да трепери и се стегна, за да посрещне неизбежния прилив на екстаза, толкова жадна за него, че едва можеше да диша.
Хълбоците й рязко трепнаха и в ушите й забуча. Тя чу как въздухът рязко излиза от дробовете й, един стон отекна като гръмотевица в ушите й. Стомахът й се сви и тя стигна до кулминацията си, възнасяйки се в небесата. Данте я задържа, докато тя полека се спускаше към земята.
Когато той се надигна, за да въведе ерекцията си в нейното тяло, Есме внезапно осъзна, че иска да бъде нещо повече от съд, в който да се излива страстта на Данте. Искаше да му даде същото удоволствие, каквото й беше дал той. Изненадващо го бутна по гръб и го възседна.
— Сега е твой ред — прошепна тя.
Данте се ухили.
— Нямам нищо против да ме яздиш.
Тя се взря в очите му, с лице, изчервено от прилив на страст, докато се плъзгаше надолу по тялото му, оставяйки члена му да се освободи. И наведе глава към него.
Данте хвана раменете й.
— Есме… Няма да направиш това.
— Искам.
Тя беше твърде увлечена от страстта, за да иска нещо друго. Може би утре щеше да се срамува, че е станала такава, каквато не се познаваше, но щеше да се безпокои за това по-късно. Онова, което искаше, беше да вкуси Данте, да вкусва неговата кожа, да го подлуди от желание. Утре, да, утре щеше да намери начин да се освободи от магията на циганина и отново да стане самата себе си.
Хващайки члена му с две ръце, Есме обгърна крайчеца му с уста и започна полека да се движи нагоре и надолу по него. Чу го да изстенва, усети как тялото му се напряга, докато прокарваше езика си по ръба на главичката, след това надолу по едната страна, после нагоре по другата.
Отчаяно ръмжене се раздаде в гърлото му, когато ръката му стисна раменете й, за да дръпне тялото й нагоре. Вдигайки я леко, той изви хълбоците си и полека я намести върху неудържимия си член. Тя взе всичко от него, разтягайки се, за да го обхване. Когато той започна да се движи, тя се движеше заедно с него, извивайки се, за да приеме напора на страстта му.
Данте се загуби в нея, нямаше нищо друго, освен слетите им тела, тласъците на члена му, докато и двамата достигаха до върха. Есме се сви, изкрещя и замря. Той чу как дъхът напуска дробовете й, а после долови стон, заседнал в гърлото й. И докато тя полека се спускаше от висините, той усещаше как влажното й тяло трепери в ръцете му. Едва тогава се почувства свободен да отприщи бурята, която се надигаше у него.
Напрежението държеше тялото му изопнато, всеки мускул беше стегнат докрай. Хващайки седалището й, той започна да я движи срещу себе си, със себе си, без да престава със силните и дълбоки тласъци. Главата му бучеше, огън се разливаше из слабините и цялото му тяло, докато бурята не се отприщи и кулминацията му не го раздра като ураган.
Сърцето му още биеше бурно в гърдите, когато тя се отдели от него и се сви, обърната с гръб. Когато той се опита да я обърне към себе си, тя не му позволи.
— Есме, какво има?
Тишина.
— Да не съм те наранил?
— Накара ме да забравя коя съм и защо не мога да се омъжа за тебе.
Горчивина оцвети следващите му думи.
— Не, милейди, накарах те да забравиш кой съм аз. За един кратък момент ти забрави, че съм ром.
Скривайки обидата си зад студена усмивка, Данте стана от леглото и започна да навлича дрехите си с раздразнени, резки движения. За последен път допускаше да го оскърбява тази горделива красавица, която не желаеше да го приеме такъв, какъвто беше. Край с нея, наистина край. От днес нататък Есме можеше да прави каквото си иска, дори да се омъжи за Лонсдейл. Това не го интересуваше. Трябваше да знае, че дядото, който го беше изоставил, щеше да му възложи невъзможна задача. Макар да беше очаквал съпротива, не беше допускал, че ще го приемат като любовник, но ще го отхвърлят като съпруг.
— Ще те върна в Лондон веднага щом приключа с гостуването при дядо си и баба си — каза Данте с глас, лишен от емоции. — Междувременно няма да те притеснявам с нежеланото си присъствие. Вярвам, че ще можеш да изкараш още няколко дни с хора, които презираш.