13
Данте реши да се върне при катуна, оставяйки Питър и Роло да направят малки поправки на ограждението за добитък. Възнамеряваше да придружи Есме до Лондон в следващите един-два дни, затова искаше да прекара колкото може повече време с баба си и дядо си, преди да замине. Колкото до Есме, думите му от предната вечер бяха съвсем сериозни. Беше прям с нея. Не беше искал титлата на лорд Алстън или парите му и те нямаше да му липсват, ако Лонсдейл ги наследеше.
Само ако можеше да докаже, че Лонсдейл е убил дядо му, той щеше да увисне на бесилката, вместо да се жени за Есме. Потънал в мислите си, Данте нямаше представа, че някой се цели в него, докато не стана твърде късно. Когато разпозна металното щракване на зареждан пистолет, изстрелът вече беше даден. Силата на куршума го накара да залитне назад. Прилепнал към коня с мощните си бедра, той остана на седлото, крепейки се само на чиста решителност.
Поглеждайки надолу, видя кръв да тече от дясната част на гърдите му. Тогава почувства пареща болка, толкова силна, че едва не загуби съзнание.
— Заведи ме у дома, Кондор — изпъшка той, навеждайки се над гривата на коня, докато мрак се спускаше пред очите му и после изцяло го погълна.
Кондор отнесе Данте право до фургона на Карлота и Шандор. Спря отпред, ровейки земята с копито, и запръхтя. Шандор излезе от фургона, за да види какво става, тъкмо когато Данте започна полека да се свлича на земята. Шандор предотврати падането му и завика за помощ. Няколко мъже дотичаха, за да помогнат на стареца да свали Данте от седлото.
Карлота последва Шандор, видя кръвта по ризата на Данте риза и веднага се зае.
— Внимавайте, ранен е. Внесете го в неговия фургон.
— Какво стана? — запита Лорета, когато видя да внасят Данте във фургона му.
— Изглежда като рана от куршум — отговори Шандор.
Ръката на Лорета се стрелна към устата й.
— Някой е прострелял Данте? Кой може да направи такова нещо?
— Не знаем. Помести се, Данте има нужда от мене — каза Карлота, минавайки покрай Лорета.
— Нека да ти помогна — предложи Лорета.
— Няма нищо, което можеш да направиш точно сега, освен да намериш лейди Есме и да й кажеш какво се е случило.
Проблясък на триумф накара очите на Лорета да потъмнеят.
— Милейди я няма.
Карлота погледна разсеяно към нея.
— Нямам време за това сега. Ще поговорим по-късно.
Шандор свали ризата на Данте, Карлота я използва, за да спре изтичането на кръвта.
— Куршумът трябва да се извади — каза тя, поглеждайки към Шандор с безмълвна тревога.
— Какво е положението?
Карлота повдигна тампона, който беше направила, за да натисне раната, и внимателно я опипа с върха на пръста си.
— Кървенето е намаляло, може да се предположи, че куршумът не е засегнал голям кръвоносен съд. Донеси ми сандъчето с лекарствата, уиски, чайник с вряла вода и чисти кърпи.
Шандор се задейства бързо за човек на неговата напреднала възраст, връщайки се във фургона си, за да донесе нещата, които Карлота беше поискала.
— Ще сложа чайника да ври и ще го донеса веднага, щом стане готов — предложи Лорета.
Тя и повечето от ромите се бяха събрали на групички пред фургона, за да чакат вест за състоянието на Данте.
Шандор измърмори одобрително и побърза да се върне при Карлота.
Лорета се появи с чайника с вряла вода, тъкмо навреме, за да види Карлота да напоява с уиски един дълъг, тънък лист. После тя внимателно проми раната и я изсуши, неподозирайки, че Лорета е още тук.
— Дръж го здраво, Шандор — каза Карлота. — Ако куршумът не се е размърдал и успея да освободя раната от чужди тела, има шанс да не загнои.
Шандор хвана раменете на Данте, за да не му позволи да се мята, както беше изпаднал в безсъзнание, докато Карлота търсеше куршума. Данте изстена, борейки се с болката.
— Влязъл е надълбоко — измърмори Карлота.
Изпусна една въздишка, когато намери куршума и го издърпа. После започна да търси чужди тела, които биха могли да предизвикат инфекция. Когато свърши, сипа уиски в откритата рана. Данте замря и изохка, все още в безсъзнание. Ръцете й не трепнаха, докато зашивате раната, а след това я намаза с мехлем, направен от изсушени билки, и я превърза.
— Ще се оправи ли? — запита Лорета, кършейки ръце. — Кой би могъл да направи такова нещо?
Карлота й хвърли нетърпелив поглед.
— Данте е силен мъж, ще се оправи. А кой го е ранил — и тя вдигна рамене, — може би кристалната топка ще ми даде отговора.
— Може да е нещастен случай — предположи Шандор. — Заблуден куршум на ловец или…
Карлота енергично поклати глава.
— Никакъв нещастен случай. Някой иска да убие внука ни. Той е в опасност още откакто наследи титлата, но не пожела да ме чуе.