Викът на Лорета отекна силно в тесния фургон. Карлота я прониза с остър поглед.
— Какво криеш от нас? Знаеш ли кой е прострелял Данте?
— Не, откъде да знам? — И тя се пое дъх на пресекулки. — Исках да ви кажа, но не искахте да ме изслушате. Един мъж дойде за лейди Есме, тя се върна в Лондон заедно с него. Не съм сигурна дали това има някаква връзка със стрелбата, но мисля, че трябва да го знаете.
— Не съм видяла чужд човек в лагера — каза Шандор. — Кога е станало това?
Лорета сведе очи, лъжата излезе безпрепятствено от устата й.
— Милейди се срещна с един мъж днес в гората. Видях я и я проследих, защото бях любопитна и не й вярвам. Тя се срещна с него при полянката с ягодите и го придружи до карета, оставена при главния път. После заминаха заедно.
Карлота се нахвърли върху нея.
— Защо чака досега, за да ни го кажеш?
— Нямаше време. Данте беше ранен и трябваше да му обърнете внимание. Освен това, кой ще се заинтересува, ако тази гаджа си отиде? Не и аз. Тя не иска Данте и той е по-добре без нея.
— Времето ще покаже — изрече загадъчно Карлота.
— Бабо?
Карлота коленичи до леглото и пипна челото на Данте, за да види дали има температура.
— Не се опитвай да говориш.
Той облиза пресъхналите си устни.
— Вода.
Лорета наля вода в една чаша и я поднесе към устните му.
— Какво стана? — запита той, когато уталожи жаждата си.
— Ти какво си спомняш? — запита Шандор.
Челото на Данте се набръчка.
— Връщах се в лагера и… Проклятие! Простреляха ме! — Опита се да се изправи, но изстена и се отпусна назад. — Какво ми е?
— Имаше късмет. Куршумът не е засегнал големи кръвоносни съдове и е заседнал в костта. Извадих го, махнах и всички чужди тела, каквито можах да видя. При добър късмет ще бъдеш на крак само след няколко дни.
— Благодаря ти, бабо. Сигурен съм, че оцеляването ми се дължи на прекрасните ти лечителски умения.
— Аз ще се грижа за Данте — каза Лорета, изстъпвайки се напред.
Той погледна покрай нея.
— Къде е Есме?
Карлота и Шандор размениха многозначителни погледи.
— Какво има? Нещо случило ли се е с Есме? Покушението срещу моя живот има ли нещо общо с нея?
— Вероятно — изсъска Лорета. — Онази засукана гаджа напусна лагера с един мъж.
Данте я изгледа втренчено. Силната болка навярно смущаваше слуха му, помисли той.
— Какво каза?
Лорета с радост повтори изявлението си, допълвайки:
— Видях я днес да се среща с един мъж в гората. Заминаха двамата, с една карета. Когато се върнах в лагера, научих, че си прострелян.
Данте затвори очи, опитвайки се да преодолее болката. Нямаше нужда да му казват с кого е заминала Есме. Как я е намерил Лонсдейл?
Беше сметнал, че няма да се развълнува, ако Есме го изостави. Нима не й беше казал, че е свършил с нея, че е свободна да прави каквото си поиска? Тогава говореше напълно сериозно. Но сега, когато тя си беше отишла…
— Данте има нужда от почивка — каза Карлота, изтиквайки всички от фургона.
Щом останаха сами, тя сипа доза лауданум в една чаша и я поднесе към устните на Данте.
— Изпий това, лечебният сън е всичко, от което имаш нужда в този момент.
Той набръчка нос.
— Лауданум. Аз не…
Карлота се възползва от това, че той беше отворил уста, и сипа лекарството в гърлото му. Той се позадави, но успя да го преглътне.
— Не е честно, бабо.
Карлота го потупа по бузата.
— Знам, че си разстроен заради това, че милейди си е заминала, но няма нищо, което да можеш да направиш точно сега. Най-напред оздравей, а после ще решаваш.
— Няма какво да се решава, бабо. Есме няма да ме иска при никакви обстоятелства и аз вдигнах ръце от нея. Бих предпочел да ми беше казала, че си заминава, но тя е свободна да прави каквото си поиска.
— Ще поговорим за това по-късно.
Клепачите на Данте бяха така натежали, че не можа да намери сили да отговори. Затваряйки очи, той потъна в предизвикания от лекарството сън.
Карлота бдеше над съня му, пожелавайки си да можеше да предпази сърцето на внука си. Макар че нямаше откъде да знае какво е в сърцето на Есме, тя знаеше какво е в сърцето на внука й. Той беше ранен не само от куршума.
Сънищата не даваха мира на Данте. Сънуваше Есме. Виждаше я с Лонсдейл, до него, когато той се целеше с пистолета право в гърдите му и дърпаше спусъка. Данте изстена насън. Карлота положи хладна длан на челото му и зашепна тихичко на ухото му. Той веднага се успокои.
Ярост кипеше у Есме. Калвин я беше накарал насила да влезе в каретата му, после беше заключил вратите и се беше отдалечил. Известно време го нямаше. Когато се върна, отказа да се вслуша в гласа на здравия разум. Сега каретата бързаше с главоломна скорост по пътя.