— Никога няма да ти го простя, Калвин.
— Би трябвало да ми благодариш, че те спасих от собствената ти лудост. Трябваше да те отведа далече от това отвратително място. Циганите те държаха като затворничка.
— Това не е вярно!
Мъка обзе Есме, когато си спомни последните си думи към Данте. След като се бяха любили, тя го беше оскърбила, беше го обвинила в ужасни неща. Беше разбрала по изражението на лицето му, че ужасно го е наранила. Беше се свила вътрешно, когато той й беше казал, че е приключил с нея и че може да прави каквото си иска, дори до се омъжи за Калвин. Сърцето й го беше последвало, когато той си беше тръгнал.
Как беше могла да се държи така глупаво? Не й беше нужно много време, за да разбере, че е допуснала ужасна грешка: тя искаше Данте, а не Калвин, в никакъв случай Калвин. Искаше той да се върне в лагера, за да може да му се извини и да му каже, че е готова да се омъжи за него. Единствената причина да се срещне с Калвин беше, за да му каже, че обича Данте, и да отпрати нахалния си обожател.
Болката от загубата извика стон на устните й. Късно ли беше за нея и Данте? Беше ли убила чувствата, които той може би имаше към нея?
— Хайде, хайде, Есме, не се разстройвай. Ти така и така не искаше да останеш там.
— Откъде знаеш, че не съм искала? Спри каретата!
— Да, в следващото село, където намерим черква.
— Няма да се омъжа за тебе, Калвин. Не съм дошла по собствено съгласие, ти ме принуди. Никога няма да се съглася да стана твоя съпруга и никой духовник няма да извърши церемонията без съгласието и на двете страни.
— Помисли внимателно, преди да ми откажеш, Есме. Ако не се върнеш в Лондон като омъжена жена, скандалът ще те съсипе.
— Не ми пука за обществото. Винаги съм предпочитала да живея в провинцията. Чуй ме добре, Калвин, защото няма да повтарям. Няма… да… се омъжа… за… тебе.
— Нямаш избор.
— Имам няколко избора, но никой не те включва.
Есме сериозно се съмняваше, че Данте ще я последва след бурната им раздяла. Беше казала и направила толкова много глупави неща и едно от тях беше, че се отнесе презрително към Данте и неговите хора. Другото беше, че допусна Калвин да я убеди, че Данте е убил дядо си. Как беше могла да е толкова лековерна?
Калвин скръсти ръце на корема си и се усмихна — невероятно доволна усмивка, която накара зъбите на Есме да изскърцат.
— Лорета чула как ти и циганинът сте се карали тази сутрин. И той си тръгнал внезапно, както разбрах, затова се съмнявам, че ще ни последва. Не го е грижа за тебе.
— Лорета! Трябваше да се досетя. Влязла е в заговор с тебе, за да ме примамиш, нали?
— Какво значение има? Късмет имаш, че се отърва от него. Той няма да задържи титлата, не я заслужава.
— Ти вече имаш титла. Защо ти е друга? — запита Есме.
Блестящият поглед на Калвин накара една тръпка да пропълзи по гръбнака й. В гласа му се промъкна метална нотка, докато я гледаше с присвити очи:
— Парите ми трябват повече от титлата. Затънал съм в дългове и не мога да се измъкна. Може да свърша в затвора за длъжници, ако не сложа ръка върху наследството на вуйчо Алстън. Не искаш това да се случи, нали?
— И ти би убил заради парите на вуйчо си? — прошепна Есме.
Стреснат, Калвин се изправи и мрачното му изражение я накара да осъзнае, че беше отишла твърде далече.
— Ще се направя, че не си го казала, Есме. Познаваш ме доста отдавна, за да знаеш, че не съм убиец.
— Какво те кара да мислиш, че вуйчо ти е бил убит, и защо подозираш Данте? — изрече Есме на един дъх.
— Циганинът има пълно основание. Той знаеше, че вуйчо Алстън е променил завещанието си в негова полза, и беше прекалено алчен, за да дочака вуйчо да умре от естествена смърт.
— Това няма никакъв смисъл — възрази Есме. — Данте не знаеше нищо за завещанието, каза ми, че не е познавал дядо си преди промените, които лорд Алстън е направил в завещанието.
— Лъже.
— Аз му вярвам. Можеш ли да докажеш противното?
— Ако можех, щях да го дам под съд — измърмори Калвин. — Защо вярваш на него, а не на мене? Всички цигани са лъжци. — Върховно отвращение се изписа на лицето му. — Не ми казвай, че сте любовници. Той насили ли те?
— Не! — Есме се изчерви и отвърна поглед. — Не те засяга какво е направил или не е направил.
— Не мога да повярвам — изфуча Калвин.
— Не ме интересува какво мислиш. Когато се омъжа за Данте, титлата ще стане недостъпна за тебе.
Хитра усмивка разтегли тънките устни на Калвин.
— Аз съм следващият наследник след твоя любовник, ако се случи нещо непредвидено, преди да е създал наследник.