Есме се надигна.
— Каква пакост си намислил?
— Аз ли? Нищо не съм намислил. Когато те отвлякох, мислех, че те спасявам да не направиш сериозна грешка. Исках да се оженим и да прекараме живота си заедно. Преди вуйчо Алстън да промени завещанието си, знаехме, че един ден ще се оженим.
— Не е вярно, Калвин. Никога не съм имала намерение да се омъжвам за тебе. — И брадичката й се вирна. — Дори чичо Даниел започна да разбира, че с тебе не си подхождаме, защото престана да ме кара да определям дата за сватба.
— Защо избяга с мене, когато чувствата ти са такива?
Есме се питаше същото.
— Предполагам, че се разсърдих на Данте и исках да го нараня. И… — Тук тя замълча, разбирайки, че е на път да изрече онези оскърбителни думи, които още я преследваха. — Презирах произхода му.
Калвин изсумтя.
— Очевидно си се справила с предубежденията си, щом си му позволила да спи с тебе.
— Не искам да говоря за това, Калвин. Данте е по-добър, отколкото ти някога ще бъдеш.
— Радвам се, че преди да се оженя за тебе, научих, че ти и циганинът сте любовници.
Есме се отпусна на възглавниците, отказвайки да се поддаде на предизвикателството на Калвин. В мига, когато Данте се върнеше в Лондон, тя възнамеряваше да направи всичко, което й беше по силите, за да го убеди, че го обича и че циганската му кръв обогатява това, което той е. Никога не би му позволила да се люби с нея, ако не изпитваше силни чувства към него. Трябваше да го разбере още от самото начало.
Следващата сутрин завари Есме да се гърчи на един стол, скръстила ръце на скута си, докато чичо Даниел крачеше пред нея, възмутено говорейки за липсата на здрав разум у нея, за безразсъдната й природа и за упоритостта й. Когато двамата с Калвин се бяха върнали снощи в Лондон, той безцеремонно я беше стоварил пред вратата на дома й. Лакеят беше отворил вратата и я беше осведомил, че чичо й е излязъл. Благодарна за отсрочката, тя се беше качила горе в стаята си.
Отсрочката обаче беше кратка, защото Джейн нахлу в стаята й само няколко минути по-късно.
— Тревожехме се за вас, милейди — укори я камериерката.
Есме не беше готова да обсъжда злощастните си приключения, затова беше прекъснала Джейн, казвайки, че е изтощена и ще говорят утре. След една неспокойна нощ Джейн я беше събудила на следващата сутрин с известието, че чичо й иска да я види. Когато Есме беше отишла в кабинета на лорд Парктън, знаеше, че й предстои скучна лекция, която обаче си беше напълно заслужила.
Парктън престана да крачи напред-назад и застана пред нея.
— Беше безотговорно от твоя страна да избягаш с Лонсдейл. Какво, за бога, си си мислила?
Есме вдигна рамене.
— Предполагам, не съм мислила изобщо. Но ако си спомняш, именно ти искаше да се омъжа за Калвин.
— А ако ти си спомняш, спрях да настоявам преди известно време. Говорих с лорд Алстън няколко седмици преди смъртта му. Той ме посъветва да отложа годежа ти с Лонсдейл. Не му остана време да уточни нещата поради по-ранно задължение, но се уговорихме да се срещнем малко по-късно. За съжаление, той се самоуби, преди срещата ни да се беше състояла. След като прочетоха завещанието, разбрах защо ме е съветвал да не бързам да те отведа към олтара. Поради неизвестни на мене причини Алстън променил завещанието си в полза на своя незаконен внук.
Главата на Есме се вдигна рязко.
— Защо не си ми казал нищо?
— Не виждах причина след смъртта на Алстън. Ако беше влюбена в Лонсдейл, щях по-рано да поговоря с тебе, но ти ми каза поне десет пъти, че нямаш намерение да се омъжваш за него.
Той се прокашля.
— Още чакам да чуя защо избяга с човек, когото едва изтърпяваш.
— Аз имах… скарахме се с лорд Алстън. Разменихме си остри думи.
— Остри думи ли? Обясни ми.
— Данте не ме иска заради самата мене. Той трябва да се ожени за мене, за да запази титлата и богатството на Алстън. Дядо му поставил това условие в завещанието си.
— И ти реши да попречиш на Алстън, като се омъжиш за Лонсдейл. Слава богу, че той те намери, преди да стигнеш до Гретна Грийн.
Есме преглътна буцата в гърлото си. Трябваше да каже истината на чичо си.
— Калвин смята, че Данте е замесен в смъртта на лорд Алстън. Когато го питах за това, той отрече, но не се оправда. Не знаех какво да мисля. Изведнъж бракът с Калвин ми се видя по-малката от двете злини.
Парктън рязко изви глава, за да изгледа втренчено Есме.
— Не ми казвай, че имаш чувства към Лонсдейл! Моля те, кажи ми, че Алстън те е намерил навреме.
— Ние с Калвин… не отидохме в Гретна Грийн. Искахме всички да мислят така, но всъщност тръгнахме на юг. Калвин има една ловна хижа близо до Хийт. Смятахме да ни ожени местният свещеник.