Парктън залитна към най-близкия стол.
— Нямах представа, че може да бъдеш толкова коварна. Горкият Алстън… ти нарочно си го пратила към Гретна Грийн. Трябва ли да ти честитя женитбата с Лонсдейл?
— Не. Данте ни намери навреме. Тогава вече бях решила, че не искам да се омъжвам за Калвин. Данте ме намери в един хан близо до Хийт и ме накара да замина с него.
Парктън беше съвсем объркан.
— Откъде Алстън е разбрал, че трябва да тръгне на юг?
Есме вдигна рамене, също толкова озадачена като чичо си.
— Не знам. Всичко това е по-скоро странно.
— Трябва ли да предположа, че ти и Алстън сега сте съпрузи? Заради тебе се надявам той да е направил каквото трябва. Клюките за твоето отсъствие може да бъдат ужасни. Най-добре да държим Лонсдейл извън всичко това. Никой не бива да знае, че си напуснала града заедно с него.
Поемайки си дълбоко дъх, Есме каза:
— Не съм омъжена, чичо. Данте ме заведе да се запозная с баба му и дядо му. Докато бяхме там, се опита да ме убеди да се омъжа за него. Аз отказах.
Парктън се надигна рязко.
— Какво? Мислех, че имаш повече разум, Есме.
Тя се впусна в обяснения.
— Наистина промених решението си, чичо, но няма възможност да кажа на Данте, преди…
— Какво се опитваш да ми кажеш, Есме? Къде е Алстън сега?
— Не знам.
— Ако той не те е довел тук, тогава как си дойде?
На Есме й беше трудно да намери обяснение, което да не доведе до дуел между чичо й и Калвин. Как да каже на чичо Даниел, че Калвин я е отвлякъл от катуна против волята й?
— Калвин се появи в циганския лагер. Помолих го да му върне в Лондон.
— Защо? Несъмнено Алстън не одобрява това споразумение. Нищо не разбирам.
Нито пък аз.
— Данте не знае, че съм заминала, не му казах. Скарахме се и помислих, че ще е най-добре да замина, но по обратния път към Лондон започнах да се съмнявам. Сега съзнавам, че съм направила огромна грешка. Готова съм да се омъжа за Данте сега, ако той ме иска.
— Радвам се, че си се осъзнала. Изборът на лорд Алстън за наследник беше добър за мене. Харесвам сегашния лорд Алстън повече от Лонсдейл. Той произхожда от добро английско потекло въпреки циганската си кръв.
— Ако още ме иска — напомни му Есме. — Аз… бях доста лоша с него. Не разбирам какво ми става, когато съм с Данте. Като че ли не мога да си сдържам езика.
Или която и да било друга част от себе си.
— Трябва да разкрием неговите намерения относно годежа с тебе, колкото може по-скоро. Ще изпратя бележка на Алстън и ще го помоля да ми се обади. — Изражението му стана сериозно. — Да заминеш от циганския лагер, без да се обадиш на Алстън… и то с друг мъж, ни повече, ни по-малко… това ще бъде трудно за обясняване. Да се надяваме, че Алстън няма да се откаже.
— Отказът може да му струва всичко. Знаеше ли, че Калвин наследява, ако Данте не успее да се ожени за мене? Сигурна съм, че тъкмо затова Калвин толкова искаше да избяга с мене.
— Мисля, че съм го знаел, но не предвиждах никакви трудности. Ако не беше толкова упорита, сега вече щеше да бъдеш маркиза Алстън.
Той замълча, поглеждайки я замислено.
— Винаги сме били много близки, скъпа, затова се надявам, че ще се чувстваш свободна да ми се довериш. Какви са наистина чувствата ти към Алстън? Бракът с него ужасява ли те?
— Аз… — И тя го погледна през завеса от дълги мигли. — Не го мразя. Аз… той не ми е безразличен. Но се страхувам да не би необмислените ми думи да са го убедили, че го смятам за недостоен поради неговата циганска кръв. Трябва да говоря с него веднага щом се върне в Лондон, за да го убедя в противното.
— Много добре. Ще му драсна веднага една бележка и ще го помоля да ни посети.
Есме се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Благодаря, чичо Даниел. Колко е хубаво, че те имам.
Тя започна да броди неспокойно от стая в стая след излизането на чичо си, питайки се как ли е приел Данте нейното изчезване. Нуждата да го види ставаше толкова настоятелна, че тя взе чантичката и наметалото си и изтича от къщи, без да каже на никого къде отива. Когато стигна до къщата на Алстън, дишаше така тежко, че трябваше да спре и да си поеме дъх, преди да посегне към месинговото чукче.
Един лакей й отвори, очевидно изумен да види жена без придружител, застанала на прага.
— Мога ли да ви помогна, госпожице?
— Моля, осведомете лорд Алстън, че лейди Есме би искала да говори с него. Спешно е.
— Съжалявам, Милейди, лорд Алстън не е тук.
Есме мина покрай лакея.
— Ще го почакам.
— Ами… мм… ще повикам Грейсън.
Есме остана във внушителното фоайе, докато лакеят побърза да се отдалечи. Няколко минути по-късно се появи един възрастен мъж, безупречно облечен в ливрея на дома Алстън. Тя разпозна Грейсън, беше го виждала при предишните си посещения в провинциалното имение на Алстън, когато беше ходила там с чичо си. Той като че ли се изненада, че я вижда.