Без да обръща внимание на възраженията на Карлота, Данте излезе от фургона си още на следващата сутрин. Поиска солидна закуска и изяде всичко. От този момент нататък възстановяването му тръгна бързо. Дори не дочака Карлота да извади конците от раната, преди да се качи на гърба на Кондор и да го поязди около лагера. Освен непривичното вцепенение от дългото лежане той не чувстваше никакво друго неудобство и сметна, че е достатъчно оздравял, за да се върне в Лондон.
След два дни Данте осведоми дядо си и баба си, че възнамерява да тръгне на следващия ден.
— Няма да вършиш глупости, нали? — запита Карлота.
— Зависи ти какво смяташ за глупаво — отвърна той, усмихвайки се нежно на преданата си баба.
— Знаеш за какво говоря — възрази Карлота. — Не знаеш със сигурност дали лейди Есме е заговорничила с лорд Лонсдейл.
Думите на Данте пращяха от неприязън.
— Знам достатъчно. Не се тревожи, няма да я нараня физически. Не съм такъв. Но тя ще почувства моя гняв. Колкото до Лонсдейл, не го жали, защото и аз няма да го жаля.
— Посъветвах се с моята кристална топка — разкри Карлота, — но, уви, не се получи никаква ясна картина.
— Остави кристалната топка, бабо. Нямам нужда от ясновидец, за да ми каже кой иска смъртта ми. След като се върна в Лондон, възнамерявам да накарам двама души много да съжаляват, че са подценили волята ми за оцеляване.
— Вземи ме със себе си! — извика Лорета, хванала се за ръката му. — Няма да ти се пречкам, обещавам. Никога не съм била в Лондон и ми се иска да го видя.
— Лорета, не мисля…
— Моля те, Данте, не казвай „не“. Всичко, за което те моля, е да ми позволиш да остана в дома ти, докато ти си свършиш работата в Лондон. После ще се върнем в катуна заедно.
Данте вдигна рамене.
— Защо не, стига да не забравяш, че всичко, което получаваш, е място за спане и редовно ядене. Какво правя и къде ходя не е твоя работа. В замяна аз няма да ти се меся къде ходиш и какво правиш.
— Разумно ли е, Данте? — запита Карлота, когато Лорета отиде да опакова скромния си багаж. — Това момиче е жива беля. Държи се собственически спрямо тебе. Ще иска да прободе първата дама, която зафлиртува с тебе.
Данте се засмя.
— Лондон е голям град, достатъчно голям, за да държи Лорета заета, докато аз си върша работата. Дори ще похарча малко от парите на дядо си, за да й купя нови дрехи. Това би трябвало да я държи настрана от мене поне за малко. Освен това тя може да бъде и забавна.
Шандор поклати глава.
— Винаги си обичал да живееш опасно. Внимавай, синко. Щом врагът ти научи, че си жив, може да се изкуши да посегне пак на живота ти.
Тъмните очи на Данте блеснаха с вътрешен пламък, който не предвещаваше нищо добро за Калвин Лонсдейл.
— Надявам се да го направи.
14
Десет дни, след като Есме се върна в Лондон, чичо Даниел дойде у дома с известието, че лорд Алстън се е прибрал в града в същия този ден. Първият порив на Есме беше да отиде в него и да облекчи сърцето си, но чичо Даниел не разреши. Вместо това той прати бележка на Данте, че тази вечер ще отиде с племенницата си на бала у Хогартс и очаква да се срещне там с него.
Есме беше нервна, мислейки за предстоящата им среща. Как щеше да реагира той, когато тя му кажеше, че иска да се омъжи за него? И нещо още по-важно, какво го беше задържало толкова време далече от Лондон?
Тази вечер Есме положи специални грижи за облеклото си, избирайки светлозелена рокля, оголваща раменете й, с деколте, което се спускаше ниско над гърдите, и превърза тънката си талия с тъмнозелен колан. Джейн беше подредила червеникавите й къдрици в красива прическа, която подчертаваше тънката й шия.
Данте още не беше пристигнал, когато те влязоха в претъпканата бална зала на Хогартс. Парктън излезе, за да се отбие в стаята за игра на карти, докато Есме се запътваше към група приятелки. Лонсдейл я пресрещна, преди да беше стигнала до тях.
— Ако търсиш Алстън, по-добре недей — каза той. — Съмнявам се, че ще се появи.
Есме му хвърли свиреп поглед.
— Защо казваш това?
— Няма причина да се връща. Ти си му казала, че няма да се омъжиш за него, затова той няма какво да спечели, ако се върне в Лондон.
— Вече ти казах, че промених решението си. Тази вечер възнамерявам да кажа на Данте, че искам да се омъжа за него.
Калвин се усмихна.
— Може би няма да те иска.
Шумът при вратата накара разговора да замре. После лакеят обяви маркиз Алстън. Есме отправи към Калвин поглед, безмълвно изричащ „нали ти казах“, и тръгна да пресече пътя на Данте.