Той изглеждаше отслабнал, помисли тя, и по-блед, отколкото го помнеше. Нямаше време да помисли над промяната във вида му, докато му пресичаше пътя с усмивка.
— Къде беше? — запита тя. — Чаках те.
Данте отмери официален поклон с изражение на отегчена вежливост.
— Лейди Есме. — Тя беше очаквала хладно посрещане, но това беше ледено. — Моля, извинете ме.
Заобиколи я и се запъти право към групичка жени, където се виждаха лейди Харисън и лейди Уилсън. Публично изразеното му пренебрежение беше болезнено смущаващо. Есме чу бръмчене в ушите си и разбра, че идва от хората, крито бяха чули ледения поздрав на Данте. Те я гледаха втренчено, някои със съжаление, други със злорадство, сякаш нямаха търпение да започнат да разнасят клюката за неловката й среща с маркиз Алстън.
Есме искаше да избяга, да се стопи в ламперията, но гордостта не й позволяваше. Изправяйки предизвикателно брадичката си, тя потърси някоя приятелка, забеляза лейди Луиз и се запъти към нея. С ъгълчето на окото си видя как Данте отвежда лейди Харисън да танцуват. Очевидно искаше да докаже на обществото, че вече не ухажва Есме.
Преди Есме да стигне до Луиз, лорд Карстеърс я отведе да танцуват. Тогава тя се запъти към бюфета.
Калвин се появи до нея, хвана я за ръката и изсъска:
— Трябва да говоря с тебе. Важно е.
— Нямам какво да ти кажа, Калвин.
Неговата ръка здраво стисна нейната, в очите му се появи триумфална искра.
— Алстън като че ли вече не се интересува от тебе.
Есме освободи ръката си.
— Всичко ще се оправи, когато му обясня.
— Не можеш да се омъжиш за него — настоя Калвин. Изглеждаше почти отчаян. — Богатството на Алстън ми трябва повече, отколкото на него. Какъв джентълмен е той?
— Пусни ме, Калвин. Започваш да ме дразниш. Хората ни зяпат.
Той пусна ръката й.
Есме се извърна и се отправи отново към балната зала, чакайки възможност за поверителен разговор с Данте. Танцуваше, когато я поканеха, усмихваше се без настроение и водеше учтиви разговори, като през цялото време се опитваше да не изпуска Данте от поглед. Той като че ли се забавляваше и това беше повече от онова, което тя можеше да каже за себе си.
Когато видя, че Данте излиза на балкона сам, тя се хвана за благоприятната възможност. Извини се на групичката, с която си бъбреше, и побърза след него.
Балконът бе пуст, Данте не се виждаше никакъв. Потрепервайки от студения въздух, тя тъкмо щеше да се откаже и да се върне вътре, когато го забеляза застанал в градината, осветен от лунен лъч. Тя намери стълбите и бързо слезе, преди някой да я е забелязал.
— Данте.
Той я чу, но не го показа. Есме беше последният човек, с когото би искал да говори. Тази вечер беше направил големи демонстрации, за да й подскаже, че тя не го интересува, и мислеше, че е успял. Маргарет Харисън го беше поканила на среща в дома си и той наистина смяташе да приеме. Тогава усети познатия аромат на Есме и разбра, че тя стои зад него.
— Данте, не ме ли чу?
Той се обърна с лице към нея, изражението му беше лишено от каквито и да било емоции.
— Слухът ми е много добър, благодаря. Какво искаш? Но преди да ми отговориш, знай, че няма какво да обсъждаме. Ти ясно показа презрението си към мене тогава, в Хийт.
— Исках да те помоля да ми простиш, задето те третирах като… като…
— … циганин? — довърши той. — Като мъж, недостоен за ръката ти? Знам, че гледаш на мене точно така, но никога не съм подозирал, че толкова ме мразиш, че да планираш смъртта ми.
— Какво? Да не си полудял?
— Ни най-малко. Нямаме какво да обсъждаме, милейди.
— Напротив, имаме. След като се скарахме, осъзнах колко глупаво съм постъпила. Наистина не си ми безразличен Данте.
Той се изсмя в лицето й.
— Наистина? Тогава защо замина с Лонсдейл?
— Не съм заминала с него.
Веждите на Данте се вдигнаха.
— Не си ли? Не чух такова нещо.
— Наистина заминах, но…
— Но какво?
— Калвин ме принуди.
Данте отметна глава и се разсмя.
— Разбира се, че те е принудил. Поздравления. Да предполагам ли, че сега си негова съпруга?
— Не можеш да предполагаш такова нещо! Не съм се омъжила за Калвин. Дори не го харесвам.
— Кажи го на някого, който ще ти повярва. Ти и Лонсдейл планирахте да се ожените и да споделите богатството на дядо ми. Никога не си искала да се омъжиш за мене. Аз съм циганин, не помниш ли? И за да си сигурна, че няма да ти попреча на плановете, двамата с него направихте план да ме премахнете от пътя си.
Есме отстъпи от него.
— В какво ме обвиняваш? Чаках те да се върнеш в лагера, след като се скарахме, за да ти кажа, че съм склонна да определим дата за нашата сватба. — Тя посегна към него, свивайки ръката си в юмрук. Спусна я, когато той се дръпна по-далече от нея. — Искам да се омъжа за тебе, Данте. Нямаше да се любя с тебе, ако не те об… ако не изпитвах чувства към тебе. Защо не искаш да ми повярваш?