— Закъсня, милейди. Не те искам. Оскърби ме много пъти. Бях глупак да смятам, че можеш да имаш някакви чувства към мене. Искала си ме само за любовник, светът е пълен с жени като тебе. Помолих адвоката си да намери начин да заобиколи клаузата за женитбата в завещанието на дядо. Може би няма да стане нужда да се женя за тебе, за да запазя наследството си. — И със студено като зимен вятър лице добави: — Нямам нужда от тебе. Живял съм двадесет и осем години без титла, мога пак да живея така, ако Бартоломю не успее да намери някаква пролука. Не трябваше да слушаш Лонсдейл. Исках те за себе си, не заради наследството. Но сега изобщо не те искам.
Данте заглуши гласа на сърцето си при звука на сподавения стон на Есме.
— Защо не забравим какво е било досега и не започнем отначало?
— И за това е късно, милейди. Ако се чудиш защо още съм сред живите, това се дължи на лечителските умения на баба ми.
Челото на Есме се набръчка.
— За какво говориш?
— Да ти покажа ли раната от куршума? Не е красива.
— Бил си ранен?
— Това невинно поведение няма да те отведе никъде, милейди. Един ден ще докажа, че ти и Лонсдейл сте планирали смъртта ми.
Устата на Есме се задвижи беззвучно. Няколко минути минаха, преди тя да успее да отрони звук.
— Бил си прострелян? Кога? Как? Какво те кара да мислиш, че имам нещо общо с това?
— Мога да събера две и две, милейди — усмихна се мрачно Данте. — По една случайност имам доста добро образование. Бях прострелян скоро след като са те видели заедно с Лонсдейл в гората. Трябва ли да казвам още нещо?
Някой беше прострелял Данте! Почти обезумяла от ярост, Есме започна да дърпа вечерния му костюм.
— Къде си ранен? Добре ли си?
Той хвана китките й.
— Откажи се, милейди. Човек може да си помисли, че това те интересува.
— Наистина ме интересува, Данте. Кълна се, че нямам нищо общо с това.
Устните му се извиха в подигравателна усмивка.
— Очаквах да го отречеш и не ме разочарова.
— Не ни го причинявай, Данте.
— Няма „ни“. Ти унищожи всичко, което можехме да имаме заедно. Да, наистина имах нужда да се оженя за тебе, за да изпълня условията на завещанието на дядо, но титлата е нещо, без което мога да преживея. Наистина те исках, милейди, но вече не те искам. И сега ти пожелавам лека нощ.
Есме загледа как Данте си отива, навела глава под тежестта на отчаянието си. Тя беше унищожила една връзка, която можеше да се развие в нещо невероятно хубаво. Сподавяйки сълзите си, Есме изправи рамене и тържествено се закле, че някога, по някакъв начин ще накара Данте да я обикне. Макар че изгледите да успее бяха малки, тя отказваше да се предаде. Ако той някога беше изпитвал силни чувства към нея, можеше отново да ги изпита.
Много време й беше необходимо, за да е осъзнае, че чувствата й към Данте са истински и че го обича въпреки първоначалните си опасения. Тя искаше и той да я обича.
Есме се запъти обратно към балната зала, потънала в мисли. Калвин ли беше прострелял Данте? Трябваше да допусне тази възможност, защото Калвин имаше най-голяма полза от смъртта му. Може да го е направил докато я беше държал заключена в каретата, предположи тя.
Есме се върна в балната зала тъкмо навреме, за да види как Данте си тръгва с лейди Харисън, стиснала лакътя му. Мисълта, че той докосва и целува друга жена едва не разби сърцето й. Няколко минути по-късно тя издири чичо си и го помоли да я отведе у дома. Тази вечер се оказа неописуемо бедствие.
Когато Данте излезе от бала, имаше сериозно намерение да придружи Маргарет до къщата й и да се люби с нея, докато Есме не се превърнеше в далечен спомен. Съпругът на Маргарет беше в провинцията и тя имаше намерение да се отдаде на незаконни връзки, също като Данте.
Но нещо странно се случи, когато той излезе в прохладния нощен въздух. Разбра, че не иска Маргарет. Всъщност не искаше никаква романтична връзка точно сега. Имаше да свърши и много неща, преди да отстъпи титлата на Лонсдейл — освен ако, разбира се, Бартоломю не намереше законен начин да заобиколи брачната клауза в завещанието на дядо му. Данте бе решен да намери факти, за да докаже, че Лонсдейл е убил лорд Алстън и е планирал и неговата смърт.
Когато каретата на лейди Маргарет дойде, Данте я настани вътре, но не влезе.
— Влезте, милорд — Маргарет облиза устни с крайчеца езика си така похотливо, че жестът не можеше да бъде приет за друго, освен за сексуален намек. — Нямам търпение да те вкуся. — Тя вдигна очи нагоре. — Много неща можем да направим в каретата. — И му изпрати очаквателен поглед. — Каква прекрасна мисъл.