— Казах на Калвин, че възнамерявам да се омъжа за Данте. Той се вбеси. Мисля, че разпространява клюки, за да ме съсипе.
— Ще се погрижим за това — измърмори Парктън под нос.
— Какво каза, чичо?
— Не искам да се тревожиш, Есме — изрече той. — Отказвам да стоя безучастно и да гледам как някой руши репутацията ти. Ще се погрижа всичко да излезе наяве, ще видиш.
Есме отправи нежна усмивка към чичо си, макар че сериозно се съмняваше, че той може да направи каквото и да било, за да й помогне. Данте не я искаше и тя не можеше да го обвинява. А нямаше намерение да се омъжва за Калвин.
Само да можеше да накара Данте да повярва в невинността й.
Стегнала изражението си в решителни линии, Есме тръгна към къщата на Алстън малко по-късно същия ден с една-единствена цел. Щеше да говори с Данте, дори да се наложеше да го чака цял ден. Тя хвана месинговото чукче на врата и почука силно.
Отвори й Граймз.
— Лейди Есме, с какво мога да ви помогна?
— Моля, осведомете лорд Алстън, че желая да говоря с него.
Граймз я помоли да изчака и изчезна в дъното на дългия коридор.
Леки стъпки и прошумоляване на рокля привлякоха вниманието на Есме към стълбите. Това, което видя, я остави занемяла. Лорета, пременена като истинска дама, слизаше игриво и леко по стълбите. Спря, когато видя Есме, после продължи, стигайки до най-долното стъпало.
— Какво правите тук? — запита Лорета.
— И аз мога да попитам същото — отвърна Есме.
— За разлика от вас не се смятам прекалено добра за Данте. Той ме доведе в Лондон, за да му дам облекчението, което вие му отказахте.
Есме трепна. Думите на Лорета я ужилиха.
— Данте тук ли е? Трябва да говоря с него.
— Не иска да ви вижда.
— Предпочитам да го чуя лично от него.
— Лорета казва истината — чу се гласът на Данте зад гърба й.
Есме се обърна, изпивайки го с очи. Сърцето й биеше така силно, че тя се побоя да не би Данте да го чуе. Ястребовото му лице с високи, добре очертани скули, здрава челюст и пълни устни беше застинало в мрачен вид. Дори тъмните му, тайнствени очи, с гъсти мигли и изящно извити вежди, не можеха да смекчат суровите очертания на неодобрителното му изражение.
— Каквото и да ми кажеш, не искам да го чуя — продължи той. — Ти каза всичко, преди да ме оставиш ранен и на прага на смъртта.
— Не знаех — увери го още веднъж Есме.
— Не си? — изсмя се той.
Лорета се приближи към него, притискайки пищните си извивки към тялото му.
— Ако не бях аз, Данте щеше да бъде мъртъв. Аз се грижих за него, докато не оздравя.
Той отправи развеселена усмивка към нея, но не пожела да й противоречи, въпреки че уменията на Карлота бяха спасили живота му. За да докаже пренебрежението си към Есме, обви ръка около раменете на Лорета. Видя как Есме трепва и едва не изостави маската, която си беше наложил, за да й докаже, че вече не се интересува от нея.
Знаеше защо е дошла Есме. Беше чул клюката, която Лонсдейл разпространяваше за нея, знаеше, че това ще накърни репутацията й. Тя трябваше да благодари на Лонсдейл, задето я беше забъркал в такъв скандал, защото Данте никога не беше очернил името й. Но тъй като той се беше примирил със загубата на титлата, не виждаше причина да попречи на Есме да се омъжи за съперника му.
— Можем ли да поговорим насаме? — запита Есме, поглеждайки към Лорета.
— Не виждам защо — възрази Данте.
За съжаление сърцето му не беше съгласно. Той още искаше Есме. Да, ужасно много я искаше, но гордостта го караше да не отстъпва. Стисна по-здраво Лорета, опитвайки се да не посегне към Есме, за да я зацелува несвястно. Знаеше, че това ще породи само още по-голяма болка. Беше разкрил сърцето си пред нея, а тя го беше отхвърлила. Сега идваше да го моли, когато репутацията й беше наранена от клюките.
Ако беше уверен, че тя наистина се интересува от него, би отстъпил, без да протестира, и веднага би се оженил за нея. Но дори в такъв случай в ума й винаги щеше да остане съмнение относно смъртта на дядо му.
Сърцето му се огради с броня, когато си спомни как изследваше всеки инч от сочното й тяло, отново чу блажените й викове, когато тя се разпадаше в ръцете му. Ако си позволеше да се замисли за любенето им, знаеше, че ще изгуби битката, която водеше, за да защити сърцето си.
Ако Есме искаше да се омъжи за маркиз, само трябваше да изчака Лонсдейл да поиска ръката й, след като получи титлата. Мисълта за Есме в леглото на Лонсдейл го накара да трепне вътрешно и той отпъди тази картина. Скоро щеше пак да бъде циганинът Данте, освен ако Бартоломю не намереше начин да заобиколи условията на завещанието на дядо му.