— Моля те само за няколко минути — каза Есме.
— Можеше да имаш всичкото ми време — отвърна той рязко. — Но ти реши да ме изоставиш.
— Не. Казах ти, Калвин не ми даде избор.
Данте вдигна рамене.
— Ти така казваш. Сега ме извини, ако обичаш, закъснявам за срещата с адвоката си.
Със самодоволна усмивка на сочните си устни Лорета се насочи към вратата и я отвори, подканвайки я да си тръгне. Вдигнала високо глава, Есме излезе, без да погледне назад.
Данте призова на помощ цялата си сила, за да не хукне след нея. Искаше я, имаше нужда от нея, но не можеше да понесе цял живот да бъде смятан за по-долен.
— Прав ти път — изкиска се злобно Лорета, след като затръшна вратата зад гърба на Есме. — Вече няма да се занимаваш с нея.
Данте я изгледа втренчено, усещайки, че беше допуснал грешка, довеждайки красивата циганка в Лондон, но тогава беше наранен и объркан и беше позволил тя да го убеди.
— Не можеш да останеш тук, Лорета. Опаковай си нещата и бъди готова да тръгнеш утре.
Лорета тропна с крак.
— Няма! Искам да остана с тебе.
— Ще ти бъде много по-добре в катуна. На хора като нас не им е мястото в Лондон.
Тя грейна изведнъж.
— С мене ли ще се върнеш?
— Не сега.
— Ще те чакам.
— Ще поговорим за това по-късно, сега наистина имам среща.
След като изрече тези думи, той мина покрай нея, оставяйки я сама във фоайето.
Един писар с хитри очи въведе Данте в кабинета на Бартоломю и се оттегли донякъде с нежелание.
— Надявам се да имате добри новини за мене — започна Данте.
— Моля, седнете, милорд — покани го Бартоломю.
— Мисля, че ще остана прав — отвърна Данте.
Съдейки по изражението на адвоката, би могъл да каже, че известията не са добри.
— Много добре, щом настоявате. Бъдете уверен, че използвах всички възможности, които имах, за да действам във ваша полза. Но…
— Казвайте, човече.
Бартоломю се изкашля.
— Завещанието на дядо ви е непоклатимо. Няма начин брачното допълнение да бъде нарушено или заобиколено. Той трябва да е бил извънредно уверен, че вие и лейди Есме ще си подхождате, иначе нямаше да продиктува тези условия. Запитах го за допълнението, когато пожела да промени завещанието си, но беше непреклонен. Искаше да се ожените за жена по негов избор.
— Разбирам. Благодаря ви, че опитахте.
— Сигурен ли сте, че няма възможност за брак между вас и лейди Есме?
— Дамата желае, но аз не желая — осведоми го Данте.
Поради някаква причина думите му като че ли допаднаха на Бартоломю.
— Може ли да попитам защо?
— Имам си причини. Ще държим връзка.
Данте намери Грейсън да го чака във фоайето, когато се върна у дома си.
— Имате посетител, милорд. Опитах да му кажа, че ви няма, но той настоя да ви изчака. Страхувам се, че трябва да се срещнете с него.
— Кой е? Не ми се бъбри с никого.
Данте знаеше, че се държи неучтиво, но след разговора с Бартоломю искаше да остане насаме, за да помисли. Мнението му относно участието на Лонсдейл в убийството на дядо му и в нападението срещу самия него беше същото като преди няколко седмици.
— Съжалявам, милорд. Знам, че ми казахте, че не искате да се срещнете с лорд Парктън, но той не приема „не“ за отговор. Поканих го в кабинета.
Данте изстена. Какво следва? Първо Есме, сега Парктън. Като прибави и Лорета към списъка, усети, че е изпаднал в непоносима ситуация. Отвори вратата на кабинета си и влезе вътре. Парктън стана при влизането му, от уважение към по-високия му ранг.
— Моля, седнете — изрече Данте.
Насочи се към бюфета, наля бренди в две чаши и подаде едната на Парктън. Облегна се на ръба на бюрото си, разклати кехлибарената течност и отпи голяма глътка, преди да заговори.
— Какво мога да направя за вас, лорд Парктън?
— Мисля, че знаете, Алстън. Чухте ли клюката за Есме?
Данте изгълта останалото бренди от чашата си.
— Да, чух я.
— Какво ще направите във връзка с това?
Данте остави чашата си на бюрото.
— Моля? Не е ли уместно да се насочите, към когото трябва? Есме изказа съвършено ясно желанието си. Тя предпочита Лонсдейл.
— Тя не иска Лонсдейл. Каза ми, че е склонна да се омъжи за вас, но вие сте я отхвърлили.
— А каза ли ви причината, поради която закъснях да се върна в Лондон?
Озадаченото изражение на Парктън ясно показа на Данте, че тя не е казала на чичо си цялата истина.
— Бях прострелян от неизвестен нападател, докато бях при дядо си и баба си. Имам основание да смятам, че Есме и Лонсдейл са заговорничили да ме премахнат.