— Добре дошъл, лорд Алстън — приветства го Парктън.
Данте нерешително отмести поглед от Есме.
— Добър ден, милорд. — Обърна се към Есме и леко се поклони. — Милейди.
— Точно навреме — отбеляза Парктън. — Чаят ще бъде поднесен веднага. Моля, седнете.
Данте избра стол между Есме и чичо й, от изражението му не можеше да се отгатне какво мисли. Не би могъл да си позволи да даде свобода на емоциите си. Искаше Есме и чичо й да смятат, че не се интересува много от този брак.
Една прислужница пристигна с чая, Есме го наля в чашите.
— Мляко или захар? — запита тя.
— И двете — отвърна Данте.
Очите им се срещнаха и останаха така, докато той поемаше чашата. Той се стресна и се застави да отмести поглед. Опитвайки се да разсее напрежението, което пулсираше помежду им, той си взе един малък сандвич, резен лимонов кейк и една бисквита.
Парктън заговори за незначителни неща. Данте прояви достатъчно присъствие на духа, за да кима от време на време и да измърморва по някой отговор. Есме беше странно спокойна. След няколко опита да поведе разговор Парктън стана и се извини.
— Малко работа ме чака в кабинета ми — каза той. — Сигурен съм, че вие с Есме имате да обсъждате много неща.
Данте преглътна последната хапка от сандвича и върна чашата с чинийката й на подноса. После се прокашля.
— Сигурен съм, че знаете защо съм тук, милейди.
— Чичо ми каза да очаквам предложение.
— Тогава няма да го разочаровам. Задавал съм ви този въпрос и преди, милейди, но вие винаги сте намирали причина да ми откажете.
— Знам — отговори Есме. — Ще ми го зададете ли отново?
Данте беше така привлечен от виолетовия пламък в очите й, че за един кратък момент се почувствува напълно погълнат от него.
— Искате ли?
— Вярвам, че да.
— Много добре, но този път предложението ми идва с известни условия.
Той видя как лицето й почервеня и се запита какво ли си мисли. Разбра, че е раздразнена, когато виолетовите й очи станаха тъмнопурпурни.
Тя стана рязко и тръгна към него с ръце на кръста.
— Условия ли? Осмеляваш се да ми диктуваш?
Той стана и се извиси на цяла педя над нея.
— Или се съгласяваш, или няма никакъв брак.
— Не чух предложението ви, милорд.
— Милейди, ще ме удостоите ли с честта да станете моя съпруга?
Насмешливият му тон раздуха още повече гнева й.
— Само ако приемете моите условия.
— Твоите условия ли? Виж ти, интересна концепция.
— Кажи си условията и после аз ще представя моите — каза Есме.
— Много добре. Първо, няма да имаш никакви контакти с Лонсдейл.
— Съгласна съм. Друго?
— Да. Нашият брак няма да бъде формален. Имам нужда от наследник, от няколко наследници, за да съм сигурен, че Лонсдейл няма да получи наследството, ако някой от опитите му да ме убие сполучи.
На Данте му се стори, че от темето на Есме излиза пара.
— Нека си го изясня — изрече тя със спокойствие, което не издаваше надигащия се гняв. — Жениш се за мене, за да си осигуриш наследството, а после смяташ да ме превърнеш в кобила за разплод.
— Ти го казваш, не аз.
Тя се заразхожда, после изведнъж се извърна рязко, за да се изправи с лице към него.
— Нещо друго?
— Това изчерпва нещата. — Той се замисли за миг, после добави: — О, без малко щях да забравя. Няма да престъпваш брачните клетви, нито да показваш неуважение към дядо ми и баба ми.
— Подобно високомерие заслужава възмездие. Сега аз ще ти кажа моите условия — отвърна с рязък тон Есме. — Първо, ще кажеш на Лорета да си стегне багажа. Няма да търпя любовницата ти в моя дом. Второ, и ти няма да престъпваш брачните клетви и няма да си вземаш любовница.
Устата му трепна, но той успя да потисне усмивката си. Мисълта, че ще иска друга жена, освен Есме, го забавляваше.
— Нещо друго?
Тя вдигна брадичка.
— Трябва да ми вярваш.
Данте се намръщи.
— Трудна задача ми поставяш. Досега не ми даваше много причини да ти вярвам. Колкото до другите ти условия, нямам проблеми с тях.
Есме го загледа смаяно.
— Ще отпратиш Лорета?
— Вече я отпратих.
— И ще ми бъдеш верен?
— Казах, ще бъда.
— Но ти не ми вярваш.
— Не. Какво ще кажеш за моите условия?
— Съгласна съм с всички.
— Дори да ми родиш деца?
Тя кимна полека, почти срамежливо.
— Съмнявам се, че има нещо, което мога да направя, за да спра хода на природата. Щом не ми вярваш, изненадана съм, че искаш да… да…