— Да спя с тебе? — Той се засмя. — Аз съм мъж, Есме, и току-що обещах, че ще остана верен на брачните ни клетви.
— Тогава съм съгласна. Ще се омъжа за тебе, Данте.
— Не съм се и съмнявал — изрече той сухо.
Жаждата му за нея пламтеше у него като разяждащ огън. Той искаше още в този миг да я вземе в обятията си, да я положи на пода и да се люби с нея, докато и двамата не се преситят.
— Ще подпечатаме ли годежа си с целувка?
— Ако настояваш.
— О, да, милейди, настоявам.
Есме се вгледа втренчено в блестящите му тъмни очи, жаждата за него препълваше сърцето й. Треперейки, зачака целувката му, жадна да го вкуси отново. Той не я разочарова. Целувката му бе повече от вълнуваща. Тя беше всичко, което една жена би желала.
Дори повече.
16
Есме имаше само една седмица, за да се подготви за сватбата си. Венчавката щеше да се състои в късния следобед и щяха да присъстват само близки приятели. Написаните на ръка покани бяха разпратени по списък на подбрани хора. Лейди Луиз се беше съгласила да стане шаферка, а Данте беше помолил лорд Карстеърс да му бъде кум. Чичо Даниел трябваше да я отведе към олтара, а преподобният Кук, семеен приятел, се беше съгласил да извърши брачния обред. След много дискусии всички се бяха споразумели венчавката да стане в къщата на граф Парктън.
Съобщението за брака й с Данте трябваше да се появи в „Таймс“ в деня на церемонията. Циганският катун беше отпътувал на юг за през зимата, ето защо дядото и бабата на Данте може би нямаше да стигнат навреме в Лондон. Той беше помолил да прибавят само трима души в списъка с гостите, за негова сметка: лордовете Карстеърс и Брукуърт и господин Бартоломю.
Тъй като имаше само една седмица, за да избере модел и да се ушие сватбената й рокля, Есме реши вместо това да облече една рокля от собствения си гардероб. Досега не я беше обличала и дрехата й се стори подходяща за случая.
Тя не се беше виждала с Данте, след като той й беше поискал ръката и беше запечатал договорката им с целувка, която я остави жадно очакваща сватбената нощ. Искаше й се целувката да беше продължила безкрай, но разбира се, тя трябваше все някога да свърши. Когато денят на сватбата дойде, Есме започна да се съмнява. Данте някога би ли погледнал към нея с любов вместо със страст? Да обича мъж, който не й вярва, щеше да направи живота й истински ад.
На вратата се почука. Чичо Даниел помоли за разрешение да влезе. Джейн отвори вратата.
Нежно усмихнат, граф Парктън влезе в стаята.
— Изглеждаш великолепно, скъпа. Алстън е щастливец. Надявам се, че го осъзнава. Готова ли си? Гостите са тук, Алстън пристигна и преподобният Кук ви очаква.
Есме си пое дъх, за да се успокои.
— Възможно най-готова, чичо.
Той й предложи ръката си. Тя я сграбчи отчаяно, благодарна за опората. Изведнъж коленете й омекнаха като желе. След произнасянето на брачните клетви двамата с Данте щяха да се свържат завинаги. Стъпките й се объркаха.
— Не си размислила, нали? — запита Парктън. — Във всеки момент можем да отменим церемонията.
Есме изправи рамене. Бракът с Данте имаше както много предимства, така и много недостатъци. Беше обещал да остане верен на обета си, тя щеше да бъде единствената жена в леглото му. Най-големият недостатък беше недоверието му към нея, което тя се надяваше да промени. Общо взето, Есме щеше да спечели от брака повече, отколкото да загуби.
Данте се въртеше нервно, очаквайки годеницата си да слезе по стълбите. Това щеше да бъде най-щастливият му ден, ако можеше да вярва на Есме. Сигурно беше луд, за да се ожени за жена, на която не вярваше. Но когато трябваше да избира дали да се ожени за Есме, или да позволи на Лонсдейл да получи наследството, изборът беше лесен. По едно време беше помислил да остави титлата и да позволи Есме да се омъжи за Лонсдейл, но в действителност не можеше да го допусне.
Искаше Есме повече, отколкото която и да било или каквото и да било досега, включително титлата. Беше обещал да й бъде верен и щеше да го направи, но никога нямаше да позволи на Есме да узнае какви силни чувства изпитваше към нея. Ако признаеше чувствата си, това би й дало властта да го унищожи. Сега, докато я очакваше да се появи на най-горното стъпало, той се закле да пази сърцето си, за да не би тя да го разбие.
Разговорите замряха, погледът на Данте се насочи към стълбите. Есме и чичо й стояха на най-горното стъпало, готови да слязат. Данте улови тревожния й поглед да се рее над гостите, докато не го намери. Трепетна усмивка изви нагоре устните й, докато слизаше по стъпалата под ръка с чичо си.
Дъхът на Данте замря в гърлото му. Есме сякаш плуваше във въздуха, ефирна като ангел, красива като богиня. Богиня предателка, помисли той, но веднага прогони тази мисъл.