— Раната ти заздравя ли както трябва? Притеснявах се, че замина, преди да беше в състояние да яздиш добре.
— Нищо ми няма, бабо. Къде оставихте фургона си? Не го видях, когато пристигнах у дома.
— Грейсън ни каза да го оставим до конюшнята — обясни Шандор. И погледна към Карлота. — Да тръгваме. Това е сватбената нощ на Данте.
— Глупости. Това е вашият дом, както и моят — отговори Данте. — Къщата е достатъчно голяма, за да имате отделен апартамент. Иска ми се да стоите винаги при мене, но знам, че сте скитници.
— Това е животът ни — изрече простичко Шандор. И погледна към Карлота. — Какво ще кажеш, жено? Да останем на гости на внука си за известно време, или да се върнем при нашите хора сега, когато знаем, че той е добре?
Карлота се вгледа в лицето на Данте.
— Усещам опасност. Още не можем да си тръгнем.
Данте се ухили.
— Мога да се грижа за себе си, бабо, но ние с Есме ще се радваме на вашата компания.
— Радвам се за вас, Данте. Най-съкровеното ми желание за тебе беше женитба по любов.
Не му се искаше да разочарова Карлота, но тя трябваше да знае истината.
— Нашето не е женитба по любов, бабо. Ние се оженихме, защото завещанието на дядо Алстън правеше моето наследство зависимо от този брак.
— Това ли е единствената причина?
— Лорд Парктън щеше да предложи Есме на Лонсдейл — призна Данте. — Нямаше никакъв начин да допусна това да се случи. Знаете, че никога не съм искал титлата или богатството, но бях решен да ги опазя от ръцете на Лонсдейл. Единственият начин да направя това беше да се оженя за Есме.
— Защо отричаш любовта си към милейди?
Данте извърна поглед, Карлота четеше мислите му.
— Тук не става дума за любов. Не се доверявам на Есме. Тя не е казала нищо, с което да ме убеди, че не е заговорничила с Лонсдейл да ме убият.
— От друга страна, нямаш факти, които да я свържат с престъплението — напомни му Карлота.
Данте въздъхна и погледна към вратата.
Шандор разбра намека.
— Внукът ни иска да отиде при съпругата си, Карлота. Прекъсваме брачната му нощ.
— Ще говорим повече утре — каза Данте. — Грейсън ще ви заведе в източното крило и ще се погрижи да имате всичко, от което се нуждаете.
Той дръпна шнура на звънеца. Когато Грейсън се появи, Данте му даде нареждания, а после пожела лека нощ на дядо си и баба си. След няколко мига Данте се заизкачва нагоре, вземайки стъпалата две по две. Това беше неговата брачна нощ и Есме го очакваше.
Той влезе в спалнята и затвори решително вратата зад себе си. Есме стана от стола край камината. Видът й му отне дъха. Прииска му се да я метне на леглото, да вдигне полите й и да влезе с един тласък в нея. Вдишвайки дълбоко, той се насили да се успокои.
— Кои бяха посетителите ти? — запита тя.
— Баба ми и дядо ми, ще останат за малко на гости.
— Колко жалко, че не успяха да пристигнат навреме за сватбата.
— Не възразяваш да останат, нали?
Есме изглеждаше изумена.
— Разбира се, че не, защо да възразявам? Харесвам дядо ти и баба ти.
— Те са цигани — напомни й Данте.
— Ти също, но аз се омъжих за тебе.
Тя пристъпи полека към него. Той я пресрещна по средата на пътя.
— Радвам се, че не си се съблякла — прошепна той. — Исках да го направя сам.
Виолетовите очи на Есме заблестяха.
— Нямах избор. Ти отказа да позволиш Джейн да ме придружи, а аз не мога да стигна до закопчалките на роклята.
Той протегна ръце и я притисна към себе си. Вкуси устните й, езикът му започна да изследва устата й, отначало нерешително, а после с растяща настойчивост.
Той внезапно прекъсна целувката и я обърна.
— Да свалим тези дрехи от тебе.
Почувства я как трепва, докато той откопчаваше копчетата по гърба на роклята й, а пръстите му се спираха властно на кожата й. Искаше я гола в ръцете си, всяка пищна нейна извивка открита за ръцете и устата му. Съблече я с настойчива бързина, с непривично непохватни пръсти. Толкова отдавна чакаше, че нямаше търпение да влезе в нея. Беше твърд като камък и се втвърдяваше още повече. Но можеше да изчака, искаше да даде на Есме също толкова удоволствие, колкото и той самият възнамеряваше да получи.
За да се застави да не бърза, той си пое дълбоко дъх на няколко пъти. Щом възстанови самоконтрола си, започна да целува гърдите й. Усети я как потреперва, почувства как зърната й се издуват и се втвърдяват. Устните му се придвижиха нагоре към туптящата вена на шията й и я близнаха леко. Тя беше сладка, толкова сладка. Той я притегли към леглото. Тя се дръпна.
— Чакай.
Ръцете й се вдигнаха към копчетата на жакета му, очите й го умоляваха.
Той отстрани ръцете й и бързо се съблече до кръста. Погледът й остана прикован към издутината в панталоните му.