— Ти ме искаш — прошепна тя.
— Никога не съм го отричал.
— Можем да направим този брак щастлив, ако му дадеш шанс.
Данте разкопча рязко панталоните си и се измъкна от тях.
— Много говориш.
Посягайки към нея, той я вдигна високо и я пусна на леглото. То изскърца протестиращо, когато той се отпусна до нея.
Тя докосна гърдите му в бавна ласка. Той трепна, опитвайки се да овладее спазмите, породени от докосването й. Ръката й продължи пътя си надолу, покрай кожата, изпъната над твърдите мускули на тялото му, оставяйки огън след себе си.
Той я дръпна към себе си, притискайки се към нея, гърди до гърди, слабини до слабини, запалвайки огън, който, страхуваше се, щеше да му отнеме цял един живот, за да го угаси. Страстта пламна, излизайки извън контрол, толкова голяма, че заплашваше да го погълне. Устата му намери нейната, похити я, ненаситна, искаща още и още. Нищо друго нямаше значение, само този миг, когато телата им изковаваха неразрушима верига.
Ръката му се плъзна надолу и средният му пръст навлезе дълбоко във влажната й сърцевина. Чувствителната й плът обви изпяло пръста му. Тя зачака в нетърпелива жажда, докато кръговите движения на пръста му засилваха страстта й до бушуваща жажда.
Тя си пое остро дъх, почувства как гърдите й набъбват срещу неговите. Плъзна ръката си към члена му и го обхвана. Той беше горещ и гладък, кадифе над твърд, плътен ствол.
— Данте, искам…
Тялото му трепна, членът му пулсираше в дланта й.
— Ако се опитваш да ме убиеш, успяваш.
— Не те искам мъртъв, искам те вътре в мене.
— Още не.
Той отстрани ръката й и се надигна над нея, стоманеният блясък в очите му беше ярък сигнал за страстта му. Мрачно, горещо желание виснеше във въздуха, когато той се плъзна надолу по тялото й. Устата му намери гърдите й, езикът му — зърната й, засмука ги едно след друго, докато Есме не се уплаши, че ще експлодира от насладата, която устата му създаваше.
Тя загледа в задъхано очакване как устата му се отделя от гърдите й, дъхвайки огън по кожата й, докато той се спускаше надолу, покрай пъпа й, чак до туфата къдрави косъмчета между краката. Езикът му се плъзна между гънките на женствеността й. Есме извика и се заизвива, повдигайки хълбоците си, за да срещне търсещата му уста. Данте хвана ханша й и я задържа на място, за да може да я гали на воля, да я вкусва и да си играе с нея. Есме се уплаши, че ще умре от удоволствие, и тогава устните му обхванаха туптящата пъпка на нейното желание.
Той я засмукваше между зъбите си и я захапваше, Есме не можа да сподави стона си, когато експлодира в безброй тресчици от начупена светлина. Почти полудяла, тя се мъчеше да избяга от заслепяващото удоволствие, то беше твърде много, прекалено интензивно, невероятно поглъщащо. Но нямаше къде да бяга. Данте я държеше здраво и продължаваше да ближе и да засмуква малката пъпка, докато и последният изблик на плътска наслада не се уталожи.
Едва тогава той вдигна глава и се отпусна върху нея, целувайки я грубо, страстно, оставяйки вкуса на собственото й тяло по устните й, докато разтваряше бедрата й с коленете си. Целувката продължи безкрайно, докато той притискаше върха на члена си към горещия й център.
— Колкото и да ме лъжеш, искам те повече, отколкото съм искал някоя друга жена — прошепна той срещу устните й.
— Никога не съм те лъгала, Данте, освен когато ти казах, че не искам да се омъжа за тебе. Не ми беше лесно да си призная истината.
Той навлезе в нея и твърдостта му я изпълни, челюстта му беше строго сключена, очите — внимателни.
— Каква е истината?
— Обичам те, Данте. Предполагам… винаги съм те обичала.
— Така казваш ти — отвърна Данте с приглушен глас.
Есме сключи глезени около кръста му и обви ръце около врата му, почувства как хлъзгавите му от пот мускули се свиват, когато той отново навлезе в нея. Как беше могла изобщо да си помисли, че той не е достатъчно добър за нея? Ако имаше някакъв начин да промени миналото, щеше да го направи. Тогава той започна да навлиза и да се отдръпва, унищожавайки всякаква мисъл, карайки я да се гърчи и да крещи, докато отново събудената й страст се изразяваше по най-първичния начин. Вълни интензивна топлина започнаха да се зараждат там, където се съединяваха бедрата й, и се втурнаха по вените й.
— Ти си моя — изстена Данте. — Никой друг мъж никога няма да те познава по този начин.
Тласъците му ставаха все по-бързи, по-силни, челюстта му се стегна, тялото му се напрегна. Есме повдигна ханша си, давайки му неограничен достъп до своята сърцевина. Секунди преди самата тя отново да намери облекчение, чу плиткото му дишане, почувства потръпването, което го разнесе на парченца, видя гримасата на удоволствие, която изкриви чертите му, когато той се зарови дълбоко в нея с един силен тласък и й даде цялото си същество.