Данте изстена и се отпусна. Усещаше тялото, си натежало, изтощено, изцедено. Извади члена си, блестящ и мокър, могъща сабя, сега заситена и омекнала. Изпъшка и се отмести от Есме.
Беше искал да удължи удоволствието, да вкуси всеки нюанс от съвкуплението им, но оголената жажда го беше погълнала. Дълбока, пареща страст се беше надигнала у него, унищожавайки самообладанието му. Сега, когато тялото му още потръпваше от отшумяващото удоволствие, си оставаше един неоспорим факт.
Би убил всеки мъж, който се опита да му отнеме Есме.
Можеше да не й вярва, тя можеше да го смята по-нискостоящ от нея, но беше негова.
Слели телата си в прегръдка, те се унесоха в сън.
Още беше нощ, когато Данте се събуди. Стаята беше тъмна, с изключение на светлината от жаравата в камината. Той усети мразовития въздух и зави Есме, преди да излезе от леглото и да напали огъня. После отиде до умивалника, сипа вода от каната в легена и се изми. Когато се върна при нея, беше порядъчно изстинал и трепереше.
— Студен си — измърмори Есме. — Къде беше?
— Мислех, че спиш. Станах, за да запаля огън. Спи.
Тя се долепи до него.
— Не мога.
Измъчен стон се изтръгна от гърдите на Данте.
— И аз не мога, както си се лепнала за мене.
— Тогава никой от нас няма да спи тази нощ — обеща Есме, покатервайки се върху него.
Той дръпна главата й към себе си и я целуна, докато я напъхваше под себе си. Есме изпусна разочарован стон, когато той се дръпна и стана от леглото.
— Къде отиваш сега?
Той отиде към умивалника, намокри една кърпа и се върна в леглото. Дръпна завивките и внимателно изми всички следи от себе си между краката й.
— Искам да ти бъде по-удобно, преди да започнем пак. — След като свърши, хвърли кърпата настрана и я взе в прегръдките си. — Сега докъде бяхме стигнали?
Есме отново се покатери върху него.
— Дотук.
Този път тя започна целувката. Ръцете на Данте я обгърнаха, но тя се измъкна от хватката му и се плъзна по тялото му, докато плътта й изгаряше неговата и тя проправяше пътечка от целувки по гърдите, към пъпа и към…
По дяволите! Той едва не скочи от леглото, когато тя пое главичката на члена му в устата си и прокара език по ръба, а после по цялата му дължина. Данте се уплаши, че ще умре на място, когато тя засмука и духна върху издутия му връх.
— Ти ме убиваш, жено!
Тя го погледна през дългите си, гъсти мигли, виолетовите й очи бяха съблазнително тъмни и предизвикателни.
— Ако наистина исках да те убия, това щеше да е идеалният момент. Харесва ти, нали?
Устата й се върна към него, засмуквайки го дълбоко. Данте изръмжа, дръпна я нагоре и я търкулна над себе си така, че тя го възседна.
— Достатъчно върши каквото си искаше, милейди.
Той я отвори с пръсти, сви хълбоците си и навлезе дълбоко, пулсиращите бездни на тялото й го приеха. С всеки тласък Есме слизаше все по-надолу, притегляйки го в най-дълбоката си сърцевина. Отметнала глава, тя го яздеше безмилостно, отчаяно търсейки мястото на върховното удовлетворение. Пръстите му се плъзнаха между телата им, откривайки извора на жаждата й, и започнаха да го галят, докато не се превърна във втвърдена розова пъпка.
Есме почти беше припаднала, докато в нея се трупаха бурни усещания, подтиквани от възхитителните ласки на пръстите на Данте, докато твърдостта му я изпълваше и я разтягаше. Удоволствието пълзеше все по-нагоре, докато тя вече не можеше да го понесе. Извивайки гръб, тя затрепери неконтролируемо, заглушавайки виковете си в ямката на шията му.
Данте продължи с нисък стон, напирайки към вибриращия й център, докато един суров звук не се откъсна от гърлото му и той запулсира яростно в нея.
Останаха слепени за дълъг, бездиханен момент, никой от двамата не искаше да разрушава магията, която ги съединяваше. Есме можеше да остане така завинаги. Очите й бяха затворени, влажните мигли лепнеха на бузите й. Когато той я отдели от себе си, тя прехапа устни, за да не изстене протестиращо.
Дълго след като Данте заспа отново, Есме лежа будна, измъчвана от емоции, които излизаха извън контрол. Той се беше любил с нея така, сякаш я обичаше. Еднакво пламенно ли се любеше този цигански любовник с всички жени? Как би могла да възстанови доверието му към себе си?
Отговорът дойде бързо. За да спечели доверието му, тя трябваше да разбере кой стои зад покушението над живота му.
Задачата, която си постави, нямаше да бъде лесна, особено след като Данте й беше забранил да се вижда и да говори с Калвин. Макар че не искаше да върви против волята на Данте, това беше необходимо, ако искаше бракът им да оцелее.