— Бихте ли осведомили негова светлост, че бих искала да поговоря с него? — запита Есме.
— Незабавно, милейди.
Грейсън излезе. Данте влезе в трапезарията след няколко минути.
— Грейсън каза, че си искала да говориш с мене.
— Ще се присъединиш ли към мене? Не обичам да ям сама.
Данте притегни един стол и седна срещу нея.
— Вече ядох, но ще пийна кафе.
Граймз се появи с кана кафе и кана чай. Наля на всеки от двамата желаната напитка и излезе.
— Има ли нещо важно, което искаш да обсъдиш? — запита Данте.
Защо се държи така студено, запита се Есме.
— Исках да знам какви са плановете ти за деня.
Тъмните вежди на Данте се събраха.
— Има ли причина да питаш?
Какво не е наред с него? Нима е забравил близостта ни от снощи?
— Ако си в опасност, искам да знам къде отиваш.
Данте й отправи странно нежен поглед.
— Мога сам да се грижа за себе си, Есме.
Тя го изгледа неодобрително.
— Това означава ли, че няма да ми позволиш да ти помогна?
— Да ми помогнеш да направя какво?
— Да се защитиш.
Данте има дързостта да се засмее. Есме кипна. Неговото високомерие отстъпваше само пред упорството му.
— С изключение на посещението у господин Бартоломю нямам други срещи за днес. Бих искал да прекарам известно време с баба си и дядо си, докато са тук.
Закуската на Есме пристигна. Тя изчака, докато Граймз излезе, после каза:
— Мислех, че ще останат изобщо при нас.
— И аз бих искал това, но те са чергари, не са свикнали с дворци и слуги, които да им прислужват. Могат да решат да си тръгнат по всяко време.
Есме се зае с яйцата и шунката. Храната й се стори особено вкусна тази сутрин.
— Трябва да си гладна — забеляза Данте.
— Прегладняла. Почти не хапнах от сватбената вечеря.
— Забелязах. — Тъмните му очи блеснаха дяволито. — И не спа кой знае колко много снощи.
Бузите на Есме пламнаха.
— И чия беше вината?
— Не те чух да се оплакваш.
— Не, Данте, не се оплаквах. Сватбената ми нощ беше всичко, което съм се надявала да бъде.
Сериозният й отговор като че ли изненада Данте. Видимо смутен, той смени темата!
— Има ли нещо специално, което би искала да правиш днес? Очаква се младоженците да ходят насам-натам. Помислих си, че една разходка из парка ще бъде добра идея, времето е особено хубаво за такъв късен есенен ден.
— Би било чудесно — отговори Есме. — Ами дядо ти и баба ти?
— Питах ги, но те не пожелаха да дойдат. Ако си свършила със закуската те, те очакват, за да те приветстват като член на семейството ни. Госпожа Уинтърс, икономката, ще те разведе из къщата по-късно днес.
Есме стана.
— Няма търпение да се срещна с баба ти и дядо ти и да се запозная с къщата. Тя е много по-величествена, отколкото си я представях.
Данте я придружи до задната приемна. Карлота седеше и кърпеше нещо, докато Шандор гледаше неспокойно през прозореца надолу към градината. Двамата се усмихнаха на Есме.
— Ще ви оставя сами да се запознаете отново — каза Данте, оставяйки я пред вратата. — Ще бъда в кабинета със секретаря си, ако имаш нужда от мене.
Шандор стигна пръв до Есме и я прегърна бързо.
— Добре дошла в семейството, милейди. Доволни сме от съпругата, която си е избрал внукът ни.
— Благодаря ви — отвърна Есме, трогната от топлотата му.
Карлота се присъедини към тях и хвана ръцете на Есме.
— Шандор говори истината, милейди. Не можем да бъдем по-щастливи, дълго чакахме Данте да намери любовта.
— О, но…
Какво би могла да каже тя? Че Данте не хранеше нежни чувства към нея? Че титлата и богатството на Алстън означаваха за него нещо повече от нея? Че тя го обичаше, но той нея — не?
— Елате, седнете — каза Карлота, повеждайки Есме към един стол близо до мястото, където беше седяла. — Има нещо, което искате да ни кажете, нали?
Откъде беше разбрала Карлота? Есме се поколеба. Би ли посмяла да отприщи сърцето си пред бабата на Данте?
— Не бъдете плаха, милейди. Когато погледна в очите ви, виждам в тях любов към моя внук.
Есме се размърда на стола си. Ясновидка ли беше Карлота?
— Моля, казвайте ми Есме. Нали сме семейство.
Карлота кимна.
— Много добре, Есме. Можеш да ни кажеш всичко, каквото поискаш.
— Не знам дали бих посмяла. Моята камериерка беше единствената ми довереничка, след като майка ми почина. Но има нещо, което трябва да знаете. Важно е да повярвате, че нямам нищо общо с покушението срещу Данте.
— Знаем го — намеси се Шандор. — Но внукът ни е упорит човек. Никога няма да се примири с факта, че беше изоставен от благородния си родител. Макар че му осигурихме цялата любов, от която имаше нужда, той все пак чувстваше, че нещо липсва в живота му.