— Разбирам, че трябва да ви поднеса поздравления — каза Лонсдейл. — Прочетох съобщението в „Таймс“ вчера. Изненадан съм да ви видя вече из града. Бракът очевидно не ви понася.
— Внимавайте, Лонсдейл, отивате твърде далече — изрече Данте с глас, който трябваше да даде сигнал на виконта.
— Всички знаят защо се оженихте за Есме.
— Лейди Алстън за вас.
Без да обръща внимание на резкия тон на Данте, Лонсдейл продължи:
— Бяхте принуден да се ожените за лейди Алстън, за да запазите титлата и богатството на вуйчо ми. Всъщност се радвам, че ме отървахте от нея. Курвите са евтини и винаги достъпни.
Мускулите по челюстта на Данте се стегнаха, тъмните му очи се присвиха, докато вълни от ярост заливаха цялото му тяло.
— Никой не оскърбява съпругата ми, без да си плати.
Данте не подозираше, че около тях се беше събрала тълпа, докато не чу някой да прошепва: „Дуел!“
Той нямаше намерение да предизвиква Лонсдейл. Образованието му не включваше уроци по фехтовка. Беше добре запознат с огнестрелните оръжия, но не искаше да убива Лонсдейл. Не и преди виконтът да си беше признал престъпленията. Вместо да го предизвика, което очакваха всички събрали се наоколо, Данте сви юмрук, вдигна ръка и повали Лонсдейл с юмрук в брадичката.
— Този човек е животно — каза един от тълпата, не без възхищение.
— Нецивилизован — провъзгласи друг.
— Просто това не е начинът да се уреждат тези неща — изсумтя трети.
Без да обръща внимание на забележките, Данте се обърна към тълпата и спокойно запита:
— Някой виждал ли е лорд Брукуърт?
— Тук съм — обади се Брукуърт, пробивайки си път през тълпата. — Чудесен удар, и аз не бих могъл да го направя по-добре. Това трябва да се полее. Ще се присъединиш ли към мене?
Тълпата се раздели, когато Данте и Брукуърт се запътиха към един усамотен ъгъл, където ги очакваха два стола.
— Лонсдейл не биваше да те дразни — каза Брукуърт. — Подозирам, че е искал да го предизвикаш. Чувал съм, че е изключителен фехтувач и също толкова сръчен и с пистолетите.
— Дуелът е незаконен. Освен това, нямам намерение да му дам шанс да ме убие. Ще се срещна с него при равни условия, но не на дуел.
— Само след час този инцидент ще стане храна на клюкарите. Няма да се изненадам, ако популярността ти нарасне след днешния ден.
Данте зяпна Брукуърт, после устните му се извиха в усмивка.
— Вече го чувам: „Циганинът е животно. Повали Лонсдейл с един удар. Прекалено нецивилизован, за да се дуелира като джентълмен.“
Брукуърт кимна.
— Всичко това и много повече. Няма да се изненадам, ако поканите за най-изисканите събития започнат да се леят като порой. Цялото висше общество ще иска да види мъжа, който се дуелира с юмруци вместо със сабя или пистолет. Смея да твърдя, че жените ще припадат по тебе.
— Сигурен съм, че на Есме това ще й хареса.
— Кажи ми какво стана, докато беше извън Лондон? Нямахме възможност да си поговорим на сватбата ти. Къде беше отишъл?
— По следите на Есме. Не питай, това е дълга история. Има едно нещо, което може да те заинтересува. Бях прострелян, докато бях на гости при дядо си и баба си в лагера им край Хийт. Останах при тях, докато не се излекувах достатъчно, за да мога да се върна в Лондон.
— Какво? Кой го е направил?
— Не знам, но подозирам Лонсдейл. Той е бил наблизо през това време.
Погледът на Брукуърт се плъзна по Данте.
— Изглеждаш достатъчно здрав сега.
— Да, благодарение на лечителските умения на баба ми. Научи ли нещо съществено за Лонсдейл в мое отсъствие?
— Една малка информация, която открих, може би ще те заинтересува. Проследих го един ден до пристанището. Той се срещна с двама съмнителни мъже. Не исках да ме видят, затова не чух какво му казаха.
— Каква работа може да има Лонсдейл с пристанищната измет? — зачуди се Данте. — Благодаря ти, тази информация може да се окаже полезна. — И той се изправи. — Ако ме извиниш, обещах на съпругата си да я изведа на разходка в парка.
— Ще държа Лонсдейл под око, Карстеърс също — обеща Брукуърт. — Не се страхувай, ще стигнем до дъното на тези покушения срещу живота ти.
Всички заобикаляха Данте, когато той се запъти към вратата. Знаеше какво си мисли висшето общество, но това не го интересуваше. Никой мъж, какъвто и да беше рангът или популярността му, нямаше да оскърбява съпругата му безнаказано.
Той пристигна у дома си тъкмо навреме, за да се преоблече за разходката в парка. Искаше да даде да се разбере, че оскърбленията на Лонсдейл по адрес на Есме не са му повлияли по никакъв начин. Сега тя беше негова съпруга и под негова закрила. Беше изпълнил условията на завещанието на дядо си и нищо не можеше да промени това.