Хъдсън подмина неприкритата враждебност на президента.
— Като да ме хвърлите в затвора ли например?
— Имах предвид нещо по-лошо.
— Вие не сте паяк, господин президент, и аз не съм муха. Може и да изглежда, че сам съм влязъл в капана — в този случай в кола, заобиколена от цяла армия телохранители от тайните служби, но знайте, че мирното ми излизане е гарантирано.
— Пак ли ми пробутвате стария номер с бомбата?
— Този път измамата е друга. Под маса в един от ресторантите, категория четири звезди, е поставен пластичен експлозив. Точно преди осем минути сенатор Ейдриън Горман и държавният секретар Дъглас Оутс седнаха на въпросната маса на работна закуска.
— Блъфираш.
— Може би, но ако не блъфирам, едва ли залавянето ми ще си струва касапницата в препълнения ресторант.
— Какво искаш този път?
— Приберете си хрътката.
— Говори по-ясно, за бога!
— Махнете от гърба ми Айра Хейгън, докато все още диша.
— Кого?
— Айра Хейгън, някогашен ваш съученик, който е работил в Министерството на правосъдието.
Президентът се загледа без да вижда през прозореца, сякаш се мъчеше да си спомни.
— Имам чувството, че от цял век не съм разговарял с Айра.
— Не е нужно да лъжете, господин президент. Вие сте го наел да разкрие „тайното ядро“.
— Какво? — Държавният глава изглеждаше искрено изненадан. После се засмя. — Ти забравяш кой съм. Та нали само с едно телефонно обаждане мога да пусна по петите ти ФБР, ЦРУ и още поне пет други разузнавателни служби.
— Тогава защо не го направихте?
— Защото се допитах до научните си съветници и някои доста уважавани хора от космическата ни програма. Всички бяха единодушни — колонията Джърси е въздушна кула. Ти, Джо, ми изложи чудесен план, но всъщност си един измамник, който продава халюцинации.
Хъдсън бе напълно объркан.
— Кълна се в Бога, че колонията Джърси съществува.
— Да, и се намира на пътя между Оз и Страната на чудесата. Как ли не!
— Повярвай ми, Винс. Когато първите ни заселници се завърнат от луната, твоето съобщение ще взриви въображението на света.
Президентът подмина мълчаливо дръзкото му преминаване на малко име и продължи:
— Онова, което искаш от мен да съобщя, е измислена битка с руснаците на луната. Всъщност, какви са ти намеренията? Да не си някой холивудски агент по печата, който се опитва да направи шумна реклама на космически филм, или си избягал от лудницата пациент?
Хъдсън не можа да сдържи яростта си.
— Ти си идиот! Не можеш да обръщаш гръб на най-голямото научно постижение в историята на човечеството.
— Ами виж тогава дали не мога. — Президентът грабна слушалката на телефона в колата. — Роджър, намали и спри. Моят гост иска да слезе.
От другата страна на стъклената преграда шофьорът от тайните служби вдигна ръка от кормилото и кимна за потвърждение. После предаде нареждането на президента на останалите коли. След минута кортежът сви по една тиха уличка от страната на резиденцията и спря до тротоара.
Президентът се протегна и отвори вратата.
— Това е краят на пътя, Джо. Не знам какви си ги фантазираш за Хейгън, но чуя ли за смъртта му, пръв ще свидетелствам на делото ти, че си отправял заплахи за живота му. Ако разбира се, междувременно не са те екзекутирали за извършване на масово убийство в шикозен ресторант.
Заслепен от гняв, Хъдсън бавно слезе от лимузината. После се наведе навътре в колата и рече укорително:
— Правиш голяма грешка.
— Няма да ми е за първи път — отвърна президентът и дръпна вратата, за да го отпрати.
Облегна се назад и се усмихна под мустак. Великолепно изпълнение беше, помисли си той. Хъдсън бе изваден от равновесие и щеше да вдига барикади не на улиците, на които трябва. Решението му да изтегли с една седмица напред откриването на статуята в памет на „Леополдвил“ се оказа хитър ход. Може би причини неудобство на ветераните, които присъстваха, но пък даде предимство на стар призрак като Хейгън.
Хъдсън застана на затревената площ и проследи с поглед отдалечаващата се президентска автоколона. После тръгна по съседната пресечка с объркано съзнание.
— Мътните да го вземат този тъп бюрократ! — извика той силно.
Една жена, която разхождаше кучето си по тротоара, му хвърли презрителен поглед.