В този момент закрита товарна кола „Форд“ спря до него и той се качи в нея. Вътрешността му беше луксозно обзаведена с кожени столове, разположени край лъскава маса от секвоено дърво. Двама мъже, облечени безукорно в костюми, го загледаха очаквателно, когато той се тръсна уморено на близкия стол.
— Как мина? — попита единият.
— Тъпият негодник направо ме изрита — отвърна той с изтощен глас. — Твърди, че не бил виждал Айра Хейгън от години и изобщо не го е грижа, че ще го убием или ще вдигнем във въздуха ресторанта.
— Не съм изненадан — рече другият мъж, който имаше твърд поглед, квадратно лице и нос като на кондор. — Той е прагматик, та се къса.
Гунар Ериксън седеше със загаснала лула, втъкната между зъбите му.
— И какво друго? — попита той.
— Бил сигурен, че колонията Джърси е пълна измама.
— Разпозна ли те?
— Мисля, че не. Все ме наричаше Джо.
— Може да е нарочно.
— Изглеждаше напълно сигурен.
Ериксън се обърна към другия мъж.
— Как си го обясняваш?
— Хейгън остава загадка. Следях отблизо президента и не открих двамата да поддържат някаква връзка.
— А не допускаш ли Хейгън да е бил въвлечен от някой от шефовете на разузнаването?
— Положително не и по установените канали. Единственият човек от разузнаването, с когото се срещна президентът, беше Сам Емет от ФБР. Не можах да се добера до доклада, но той трябва да е бил свързан с трите трупа, намерени в дирижабъла на Лебарон. Нищо повече не е правил.
— Не вярвам. Със сигурност е направил нещо повече. — Гласът на Хъдсън беше тих, но категоричен. — Опасявам се, че подценихме проницателността му.
— В какъв смисъл?
— Той е предположил, че аз пак ще се свържа с него и ще го предупредя да отстрани Хейгън.
— Какво те доведе до това заключение? — попита Носът на кондора.
— Самият Хейгън — отвърна Хъдсън. — Никой опитен оперативен работник не привлича вниманието към себе си. А Хейгън беше един от най-опитните. Така че трябва да е имал основателна причина, за да известява за себе си чрез онзи телефонен разговор с генерал Фишър и да се среща лице с лице със сенатор Портър.
— Но каква е тогава целта на президента да извива ръцете ни, щом като не поставя никакви изисквания, никакви желания? — попита Ериксън.
Хъдсън поклати глава.
— Тъкмо това ме плаши, Гунар. За нищо на света не мога да проумея какво очаква да спечели.
Незабележима сред градското движение, една стара, прашна каравана с регистрационен номер на щата Джорджия следваше на дискретно разстояние товарния автомобил. Отзад, зад малка маса за хранене, седеше Айра Хейгън. На главата му имаше наушни слушалки с микрофон, а до него — отворена бутилка с каберне совиньон „Мартин Рей“. Беше я оставил настрани, докато настройваше копчето за тона на гласа на микровълновия приемник, включен в магнетофона. После измести комплекта слушалки, за да открие едното си ухо.
— Изплъзват ни се. Приближи се малко повече.
Шофьорът, който носеше изкуствена рехава брада и бейзболна шапка на „Атланта Брейвс“, отговори, без да поглежда назад.
— Намалих, защото едно такси се провря пред мен. Ще наваксам разстоянието след следващата пресечка.
— Дръж ги под око, докато паркират.
— Какво целим? Обиск за наркотици ли?
— Чак такава екзотика, не — отвърна Хейгън. — Заподозрени са в игра на покер в превозни средства.
— Хм, чудо голямо! — изсумтя шофьорът, без да подозира, че го будалкат.
— Хазартът все още не е узаконен.
— Проституцията също, ама е далеч по-голяма забава.
— Ти не откъсвай поглед от товарния автомобил — нареди му Хейгън с официален тон. — И не ги пускай да се отдалечават повече от една пресечка разстояние.
Радиото изпука.
— Телешка пържола, тук е Гостилница „Портър“.
— Слушам те, Гостилница „Портър“.
— В полезрението си виждаме Говеждото филе, но предпочитаме да слезем по-ниско. Ако онзи се смеси с други превозни средства с подобни на неговите цветове под дървета или зад някоя сграда, можем и да го изпуснем.
Хейгън се обърна и погледна през прозореца на задната седалка на караваната към хеликоптера над тях.
— На каква височина сте?
— Ограничението за въздухоплавателни съдове над тази част на града е четиристотин метра. Но това е само половината от проблема. Говеждото филе се отправя към алеята на Капитолия. Но на нас не ни е разрешено да летим над този район.