— Изчакай малко, Гостилница „Портър“. Ще ти осигуря достъп.
Хейгън проведе разговор по клетъчния телефон и след минута се свърза отново с пилота на хеликоптера.
— Тук Телешка пържола, Гостилница „Портър“. Имате разрешение да летите над града на всякаква височина, стига да не застрашавате хората. Разбрахте ли?
— Човече, ти май имаш голяма власт!
— Шефът ми познава когото трябва. Не изпускай от поглед Говеждото филе.
Хейгън повдигна капака на купената от скъп магазин пълна кошница за пикник, извади консерва с гъши пастет и я отвори. После си наля чаша вино и продължи да слуша разговора в товарния автомобил отпред.
Нямаше съмнение, че единият от мъжете в него беше Ленард Хъдсън. Гунар Ериксън също бе споменат няколко пъти с малкото му име. Самоличността на третия мъж обаче оставаше загадка.
Непознатият не даваше мира на Хейгън. Осем мъже от „тайното ядро“ бяха разкрити, но номер девет все още се губеше в мъглата. Мъжете в товарния автомобил пътуваха за… къде ли? Какъв ли тип апаратура се помещаваше в главната квартира на проекта „Колонията Джърси“? Какво тъпо име — „Колонията Джърси“. Значеше ли нещо? Имаше ли някаква връзка с щата Ню Джърси? Трябва да съществува някакво обяснение за това, как така никаква информация за установяването на лунната база не е стигнала до знанието на някой високопоставен правителствен служител. Ключът вероятно ще се окаже някой с повече власт от Хъдсън и Ериксън. Може би той да е последното име в списъка на „тайното ядро“.
— Тук Гостилница „Портър“. Говеждото филе свърна на североизток по Роуд Айланд авеню.
— Записвам — отвърна Хейгън.
Той разгърна върху масата карта на окръг Колумбия и разви още една — на щата Мериленд. Прекара една линия с червен молив, после когато пресякоха окръга и навлязоха в областта Принц Джордж, я продължи. Роуд Айланд авеню беше станал главен път 1 на САЩ и се виеше на север към Балтимор.
— Имаш ли представа накъде се отправят? — попита шофьорът.
— Ни най-малка — отвърна Хейгън. — Освен ако не… — смотолеви той под носа си. Университетът в Мериленд! На по-малко от двайсет километра от центъра на Вашингтон. Хъдсън и Ериксън сигурно поддържат тясна връзка с някой академичен институт, за да се възползват от научноизследователските лаборатории.
Хейгън заговори в микрофона:
— Гостилница „Портър“, отваряй си очите на четири. Телешкото филе може би ще се насочи към университета.
— Разбрано, Телешка пържола.
Пет минути по-късно товарният автомобил отби от главния път и навлезе в малкото градче Колидж Парк. После, след около два километра, пое към голям търговски център, задънен в двата си края от известни универсални магазини. Няколкото акра паркингова площ беше запълнена с коли на пазаруващите. Разговорите в товарния автомобил секнаха, което неприятно изненада Хейгън.
— По дяволите! — изруга той.
— Тук Гостилница „Портър“ — долетя гласът на пилота на хеликоптера.
— Чувам те.
— Телешкото филе току-що мина под голям навес над главния вход. Нямам визуална връзка.
— Изчакай, докато се появи отново — нареди Хейгън, — и го следвай по петите. — Той стана от масичката и отиде зад шофьора. — Настигни го и карай непосредствено зад него.
— Не мога, между нас има най-малко шест коли.
— Видя ли някой да слиза и да се запътва към магазините?
— При тая навалица, не съм много сигурен. Но ми се стори, че мярнах двама, а може би и трима да слизат от автомобила.
— Успя ли да огледаш добре мъжа, когото качиха в града? — попита Хейгън.
— Прошарена коса и брада, слаб, висок около метър и осемдесет. Пуловер с висока яка, туидено сако, кафяви панталони. Да, ще го позная.
— Обиколи паркинга и гледай за него. Има вероятност той и спътниците му да се прехвърлят в леки коли. Аз отивам в търговската част.
— Телешкото филе тръгва — съобщи пилотът на хеликоптера.
— Следвай го, Гостилница „Портър“ — рече Хейгън. — Аз ще глътна малко въздух.
— Прието.
Хейгън скочи от караваната и забърза през тълпата към вътрешната търговска алея. Имаше чувството, че търси игла в купа сено. Знаеше как изглежда Хъдсън, имаше и снимки на Гунар Ериксън, но възможно беше и двамата да са останали в автомобила.