Той бързешком влизаше от магазин в магазин, оглеждаше лицата на хората, задържаше поглед във всеки мъж, който стърчеше над множеството от жени. Защо се падна съботен ден, помисли си той. Ако беше делник, в този ранен час на деня оръдие да изстреляше в търговската улица, нямаше да улучи никого. След близо час безплодно търсене той излезе от комплекса и спря до караваната.
— Видя ли ги? — попита, макар да знаеше отговора.
Шофьорът поклати глава.
— Отне ми почти десет минути, за да направя пълен кръг. Движението е толкова натоварено, а повечето карат като зомбита, когато търсят място за паркиране. Твоите заподозрени са могли като едното нищо да се измъкнат от друг изход и да са отпрашили нанякъде, докато съм бил в другия край на сградата.
Хейгън яростно заби юмрук в караваната. Да стигне толкова близо, и да се препъне точно пред финалната линия!
35.
Пит разреши проблема с непрекъснато светещата флуоресцентна лампа, която му пречеше да спи, като просто се качи на гардероба и откачи жичките в тръбите. Събуди се едва когато пазачът му донесе закуската. Чувстваше се бодър и се нахвърли на овесената каша с такъв апетит, сякаш това беше любимото му ядене. Пазачът се показа обезпокоен, като видя, че осветителното тяло е тъмно, но Пит само разпери ръце в знак на безпомощност и довърши кашата си.
След два часа бе заведен в кабинета на генерал Великов. Както предполагаше, последва безкрайно чакане, имащо за цел да бъдат пречупени емоционалните му задръжки. Господи, колко прозрачни били руснаците! Реши да ги избудалка и започна да крачи нагоре-надолу, създавайки впечатлението, че е нервен.
Следващите двайсет и четири часа бяха, меко казано, критични. Беше сигурен, че ще може да избяга отново от военния обект, но не бе предвидил, че по пътя му можеха да се издигнат нови пречки, нито дали щеше да има достатъчно физически сили след още едно „събеседване“ с Фос Глай.
Не биваше да има никакво отлагане, никакво падане по гръб. По някакъв начин още тази вечер той трябваше да изчезне от острова.
Великов влезе най-после в стаята и изгледа продължително Пит, преди да го заговори. От него лъхаше неприкрита студенина, очите му гледаха сурово. Той кимна на Пит да седне на един твърд стол, който не беше в кабинета предишния път. Гласът му прозвуча заплашително.
— Ще подпишете ли достоверно признание, че сте шпионин?
— Стига това да ви удовлетвори.
— Няма да спечелите нищо, като ми се правите на остроумен, господин Пит.
Пит не можа да сдържи гнева си, който надделя над разума му.
— Не се отнасям любезно с отрепки, подлагащи на мъчения жени.
Великов вдигна вежди.
— Бъдете по-ясен.
Пит повтори думите на Джордино и Гън, все едно че бяха негови.
— Звуците се пренасят ясно в бетонен коридор. Така че чух писъците на Джеси Лебарон.
— Така ли? — Великов приглади косата си със заучен жест. — Струва ми се, че няма да е лошо да прозрете предимството на сътрудничеството. Ако ми кажете истината, може и да направя нещо, за да облекча неудобството на приятелите ви.
— Вие знаете истината. Затова стигнахте до задънена улица. Четирима души ви казват едно и също. Това не е ли странно за един професионален разпитвач като вас? Четирима души, измъчвани поотделно физически по различно време, всеки път да ви дават едни и същи отговори на едни и същи въпроси. Пълната липса на дълбочина в руския манталитет слага равенство между закостенялото ви заслепение и признанията. Ако подпиша признание за шпионаж, вие ще поискате ново — за престъпления срещу безценната ви държава, последвано от още едно, че плюя на тротоара например. Тактиките ви са толкова несъвършени, колкото и архитектурата и готварските ви рецепти. Едно изискване води до друго. Истината ли? Та вие няма да приемете истината дори ако тя се надигне от земята и ви цапардоса по главата.
Великов седеше мълчалив и оглеждаше Пит с онова презрение, каквото може да изрази само един славянин към монголец.
— Още веднъж ще ви призова към сътрудничество.
— Аз съм само един морски инженер. Не знам никакви военни тайни.
— Интересува ме единствено какво са ви казали вашите шефове за острова и как попаднахте тук.
— Какъв е процентът? Нали вече ми дадохте ясно да разбера, че приятелите ми и аз ще умрем.